На 13 март 1913 г. по стар стил, в разгара на Балканската война, българската армия извоюва знаменита победа с превземането на Одринската крепост. Това е важен момент в историята на България, тъй като Одрин, разположен на сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, беше важен стратегически обект и считан за една от най-крепките крепости в Югоизточна Европа, защитаващ пътя към тогавашната османска столица – Цариград.
След загубата на природните отбранителни линии като река Дунав и Балканите през Руско-турската война (1877 – 1878 г.), османците са принудени да укрепят Одринската крепост като част от новите оборонителни си структури. В случай на успешно превземане на Одрин от врага, Османската империя щеше да се лиши от ключовата позиция за защита на своята столица.
Българската армия обсажда крепостта от началото на октомври 1912 г. Обсадата продължава пет месеца, а решителната атака приключва два дни преди капитулацията на крепостта. Тя е предшествана от продължителен артилерийски обстрел, последвал настъпление на пехотата и общ щурм. През нощта българите превземат ключови укрепления, което довежда до капитулацията на командира на одринската крепост Шукри паша и гарнизона от 60 000 войници в ранните часове на 13 март.
Шукри паша се предава на генерал Никола Иванов, командващ Втора българска армия. Български флагове се издигат над основната местна джамия, а няколко дни по-късно българският цар Фердинанд тържествено влиза в града, отбелязвайки важния успех на българските въоръжени сили.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
