На 23 февруари 1871 година в Цариград беше открит Първият църковно-народен събор, който продължил до 24 юли същата година. В него са участвали общо 50 представители, включващи 15 членове на Привременния смесен съвет и 35 делегати от различни епархии. Основната цел на Събора е била създаването на Устав за управлението на Българската екзархия, както и изборът на първи екзарх. Съборът провеждал редовни работни заседания два пъти в седмицата – във вторник и петък, като са проведени общо 37 заседания.
През май се случило ключово събитие – на 23-ото заседание на 14 май уставът за управления на Екзархията е бил приет и подписан. По време на Събора се обсъждал дали постът на екзарх трябва да е пожизнен или със сменяемост. След тайно гласуване, мнозинството от присъстващите 43 лица (28 гласа) подкрепили идеята за периодична сменяемост на екзарха.
Уставът бил преведен на турски език и предаден на Османската империя за одобрение на 29 юли 1871 година. Османската империя позволява изборът за екзарх да бъде проведен на 11 февруари 1872 г., въпреки че Уставът все още не бил одобрен. Епископ Иларион Ловчански първоначално е избран за първи български екзарх, но той подава оставка. На 16 февруари същата година е проведен нов избор, на който Видински митрополит Антим е избран единодушно за екзарх.
Въпреки че Османската империя не одобрила Екзархийския устав, тя дала своето разрешение за избора на екзарх, което позволява на Привременния смесен съвет да завърши работата на събора. Българската екзархия запазва своето седалище в Цариград до 27 ноември 1913 г., когато екзарх Йосиф I решава да го премести в София.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
