Много гости уважиха откриването на първата самостоятелна изложба на художника Милко Божков в Плевен, което се състоя снощи в Артцентъра. На чаша вино и залък хляб художникът покани аудиторията да се слее с неговия специален свят, оценен отдавна от познавачи и критици като високо професионален. Творци от града и страната, приятели, почитатели, колекционери и изявени имена от гилдията поздравиха Милко Божков за творческия му празник. Авторът представи над 30 работи, създавани през последните 10 години. Сред гостите беше и акад. Светлин Русев, който сподели мисли за твореца.
– Акад. Русев, какво мислите за тази първа самостоятелна експозиция в Плевен на Милко Божков?
– Милко Божков го познавам от студентските години. Първо минах през моята колекция-дарение да си припомня една от най-ранните му работи, от студентските му години, която купих от него. Тя всъщност е и първата му откупка. Каквото и да се каже за него ще е малко и недостатъчно. Има таланти, на които Господ е сипал с черпака и, както се казва, са целунати от Бога. Милко е от тях. Освен това той е изключителен професионалист, за него няма тайни в занаята, но по-същественото е, че той има една чувствителност към същността на природата, към нещата, които са били, към неуловимите неща от детството, към паметта, към спомена, които материализира пластически с изкуството си. Той е едно от най-странните явления, които показват, че може да постигнеш нещата отвъд видимото с конкретна пластическа форма. При него съчетанието на спомена с нещата от детството, с литературните преживявания, с вече реализацията като художник е нещо изключително.
– Тази техника с прошиване на платното е много любопитна.
– Това си е негова техника. Бродирането е негова находка. Това връща нещата в едно друго време и прави връзката по един чисто технически начин. Напомня за ковьорчетата, за миналото, но заедно с това всичко е толкова съвременно. Но основното за него са чувствителността, преживяването и материализирането на тази чувствителност. И един изключителен усет за състоянието на природата. Това съчетание на детския спомен с природата, в която е живял и израснал, със съвременното, модерно мислене при него е много органично. Ако може за някого да се каже, че е поет в живописта, това е Милко, и то създава една поезия, която е пластически осмислена, с много дълбочина, с чисто човешка дълбочина и носталгичност. Той винаги се е вълнувал колкото от общочовешките проблеми и от библейската им значимост, толкова и от обикновените неща от природата и от живота.
– А вие още от студентските му години сте видели този огромен талант?
– Това е меко казано. Тази ранна негова работа, която купих, ме изуми тогава – толкова съвършено изведена и завършена. И разбрах, че не става въпрос за обикновен потенциал, а за един готов художник. След това при завършването му купих още една работа за колекцията си, която беше отличена. Не е трудно човек, който поне малко има усет и е свързан със занаята, да разбере, че той е явление, което не се ражда всеки ден. Явление, което във времето непрекъснато се доказваше. Той и в графиката постигна неща, които са изумителни. Освен това има литературни текстове, които сами по себе си са много стойностни. На времето се майтапехме с хармонично развитата личност – той е една от тези хармонично развити личности. Най-вече той е художник от много висока класа. Неговите неща, където и да ги сложиш, имат стойност и значение.
Светлин Русев и Милко Божков – в средата– Пожелание към автора на вернисажа?
– Да продължи да прилича на себе си, да е жив и здрав и да може да работи, а проблемите той сам ще си ги решава, и то като Милко Божков. Какво ще бъде – дали рисунка, дали графика, дали отпечатък, дали живопис, това няма никакво значение. При него всичко е съвършено. Каквото и да прави – абстрактни работи, фигуративни работи, всички при него е изведено до един съвършен свят – светът на Милко Божков. Той винаги изненадва със своя перфекционизъм.
– Не мога да не ви попитам какво ново се случва при вас?
– Имах една голяма изложба в Москва, която мина много добре. А вече какво ново, ще го видим, като го направя. Чисто и просто да не предизвикваме дявола.
– Ще спазите предполагам традицията да подредите изложба за вашия рожден ден, който е на 14 юни?
– Ще видим. Да доживеем. Тогава вече ще разговаряме.
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
