Проектът „Дунав – река с много обща история“ залага на популяризацията на културно-историческото наследство на България и Румъния в трансграничната област. Осъществяван от Фондация „Отворена длан“, той е вторият проект на организацията, финансиран по Програма Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020 с подкрепата на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Предишният проект „Дунав – река с много истории“ откри проблеми като младежка безработица и миграция, свързани с недостатъчно популяризиране на нашата обща история с Румъния и ниската активност. С новия проект се стремим към опазване и популяризиране на културното наследство в двустранната зона, споделя Ралица Таслакова, координатор във фондацията.
За изпълнението на целите на проекта бяха приложени иновативни подходи. Съвместна работа на историци от двете страни на Дунав доведе до селекция на 18 културно-исторически обекта за включване в проекта, разделени равномерно между двете държави. Използвайки 3D моделиране и интерактивни онлайн платформи, обектите се превърнаха в достъпни дигитални ресурси, стимулирайки интереса на младите хора към културното наследство.
Създадената Стратегия за опазване и развитие на културното наследство в трансграничния регион представлява основа за растеж на местната икономика чрез културен туризъм, споделя Таслакова. С реализацията на 3D моделите бе организирано представяне чрез 18 изложби в Румъния и България, за да се запознаят по-широките общества с общото наследство.
Проектът също така спомага за възстановяване и съхранение на културни обекти, ръст на местната икономика и насърчава общността да цени и популяризира общото културно наследство. Освен това подпомага обмена на добри практики и международното сътрудничество.
Д-р Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в Плевен, коментира, че проектът цели да обогати отношенията между двете страни като акцентира върху Дунав не като разделител, а като обединител. Архитектурата от Средновековието и ранната нова история са били особено значими в дунавските региони до късните години на Османската империя и освободените вече държави, отбелязва той.
Стратегията изследва сградите, които илюстрират политическите и обществените контакти в дунавския регион, отразявайки общественото отношение към прогреса. По думите на д-р Попов, резултатите от проекта предоставят и теоретична, и визуална база за понататъшни изследвания.
Като цяло, проектът води до подобрения в качеството на живот, укрепване на културната идентичност и насърчаване на трансграничното сътрудничество между България и Румъния, обобщава Ралица Таслакова.
Информацията за проекта е предоставена от кореспондента на БТА в Плевен, Елина Кюркчиева от БТА.
