Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на възвестяването на благата вест от Архангел Гавриил на Дева Мария, че тя ще роди от плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Българите наричат Благовещение още „Благовец“ или „половин Великден“. Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
Макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Жените пекат пита, която, намазана с мед, раздават на съседи и близки
Днес се палят огньове, които се прескачат за здраве и за предпазване от змийско ухапване през лятото.
На Благовещение имен ден празнуват Блага, Благовеста, Благой.
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт https://infopleven.com