Представяме ви преработен текст на български език, добавяйки в края заявеното от вас изречение и кредитиране на източника:
На събитието в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“ писателката Теодора Димова, която бе гост на церемонията, сподели своето виждане за значението на запомнянето на миналото. „Да си на мястото на страданието, изтерзание, унижение и несправедливост е същинско изпитание. Духът на жертвите изглежда ни изпитва, за да станем по-силни“, сподели писателката в своето обръщение. Според нея, важно е последните глави от българската история да бъдат прочетени и осмислени.
Димова разказа за детските си спомени, когато нейният вуйчо й говорил за ужасите в концлагерите, и предупредил да не разказва за това никому, поради опасността. „Моето поколение носи белезите на схизофреничното разделение – между дома и света навън, словото и действителността, между истината и лъжата. Не вярвах в пропагандата, но не вярвах и в ужасите, които разказваше вуйчо, защото бяха твърде страшни, за да бъдат верни“, сподели още тя. Укива, че уронването на комунистическата доктрина оставя трайни белези в обществото, влияе и на политическите свободи, и на принципите на справедливостта.
„Трябва да прочетем и осмислим тези трудни страници, за да излезем от кризата и да се избавим от последствията на оставената нелекувана рана“, подчерта Димова. Тя обяви, че пораженията от епохата са във всеки от нас и се проявяват като омраза, агресия, алчност, лицемерие и други. Писателката допълни, че нейното семейство не е било пряко засегнато от репресии, но баща й е бил косвено жертва на режима след охулването на романа му „Тютюн“.
Информацията за статията е предоставена от кореспондента на БТА в Плевен Елина Кюркчиева от БТА. Тук сме се събрали единомишленици, за да споделим трагизма на нашите предци и така да пренесем паметта за него към следващите поколения. Без паметта за близкото ни минало, новите поколения са оголени без защита, без имунен механизъм. Те могат да станат нова лесна жертва на същото зло, само че със сменен дрескод. В същността си злото винаги остава едно и също, само сменя външния си облик.