Тихомир Иванов е на 33 години. Завършил е журналистика, в последствие продуцентство. След серия от житейски катаклизми, след които остава без работа, и случайна покана да извърви най-популярния в света поклоннически маршрут Камино де Сантяго в Испания съдбата го изпраща на чудно пътешествие – към себе си. Извървява 800 километра пеша за 31 дни. Невероятни случки, срещи с хора от цял свят, обмяна на опит, мисли, емоции го пречистват и трансформират така, че да се види на чисто и да преодолее блокажите си, както самият той казва. Камино се превръща във вододел в живота му, след който описва преживяванията си в книгата „Камино: Пътят на завръщането“ и се записва да учи психология. Представя четивото на национално турне, част от което е и Плевен. Срещата с автора и книгата му ще се състои на 14 май, понеделник, от 17, 30 ч. в Регионалната библиотека „Христо Смирненски“. Специално за читателите на Plevendnes.com Тихомир Иванов разказа в аванс за себе си и Пътя.
– Кой сте Вие?
– Тихомир Иванов, на 33 години. Когато извървях пътя Камино през 2013 г бях на 28 години. Родом съм от Чирпан. В момента не работя нищо, студент съм, уча втора година психология. Преди това съм работил 10 години като журналист в телевизии. Животът ми се разделя на две – преди Камино и след това. Написах книгата „Камино: Пътят на завръщането“, която в момента разпространявам в цялата страна.
– Кое Ви провокира да смените така рязко заниманието си и от журналист да се превърнете в пътешественик и изследовател на себе си?
– От дете съм търсил отговори на големите въпроси на живота. Израснал съм в неблагоприятна семейна среда, която, знаете, че ни моделира по определен начин. Чувствах се нещастен, неудовлетворен, не бях способен да се отдам на успешна връзка. Цял живот се боря с това бреме. Като попаднах в телевизионната среда, много исках да стана известен, защото чисто психологически съм очаквал любовта на хората да компенсира тази липса на любов, която съм имал в семейството и чувствах в себе си. В последствие се запознах с много известни хора, видях цялата задкулисна среда и реших, че не искам да се занимавам с това. Докато се чудех какво да правя с живота си, продуцентската компания, в която работех, фалира и аз останах без работа. Почина и много близка моя роднина. По това време нямах мотивация за пътя Камино, за разлика от много хора, които мечтаят за това. Приятел журналист ме покани на среща с хора, които се готвеха да тръгнат на това пътешествие. В първите 10 минути от тази среща аз осъзнаха, че това е единственото нещо, което тогава може да ми помогне. Приятелят ми се отказа в последствие от пътуването, а аз заминах.
– И какво се случи?
– Всичко, което преживях в последствие, беше достатъчно силно, че да намеря ново поприще, да се срещна с най-сериозните си емоционални блокажи, да ги преработя, да простя, да приема, да добия смелостта да напиша книгата, да започна да уча психология…
– А беше ли необходимо да отидете на такова далечно пътешествие, за да разберете важни неща за себе си?
– Може да се случи навсякъде, да. Убеден съм, че много хора се борят със собствените си емоционални блокажи и травми. Няма дете, което да не е преминало през тежки емоционални събития, които не е успяло до преработи по правилния начин. Пътят Камино е един психологически тренинг. За мен този път на работа със самия себе си изисква много сериозен процес на себеанализ и на това да знаеш какво търсиш, както и да знаеш къде да го търсиш. Много хора разбират, че имат някакви проблеми, но се оказват неспособни да реализират търсенето вътре в себе си. Ако не отидеш на такъв Път, също може да свършиш тази работа, но става много по-бавно. А Пътят е един ускорител, има много предизвикателства, които в нормална житейска среда човек не може да премине. Той е като един тренажор. Имам предвид и самото ходене десетки километри на ден. Това са съвсем различни обстоятелства, при които мозъкът излиза от тази зависимост, която е имал преди това. Влиза в едно съвсем различно пространство. Там забавяш ход, времето за теб спира за тече. Постепенно с всеки изминал ден започваш да разтоварваш раницата си от всичките страхове, притеснения, блокажи. Случват се много интересни приключения, срещах хора от цял свят. Годишно поклонниците, които извървяват пътя, са около 300 000.
– 300 000?
Да, внушително число. Но всеки човек среща точно тези конкретни хора от цял свят, които са „предназначени“ за него, т.е. не са случайни. Те го терапевтират, както и той тях. Историите, които си разказват, са много общи. Аз чух невероятни неща, които много ми помогнаха, и съответно хората, с които общувах, споделиха, че съм им помогнал. Това е причината това пътуване да работи толкова интензивно. Ти неминуемо успяваш там до достигнеш до едни пространства в съзнанието си, които са били затворени за теб преди това. Все едно се блъскаш в невидима стена и започваш да плачеш – много пречистващ, много трансформиращ момент. В нормалния живот, който водим, с цялата му динамика, стрес и проблеми, няма как да стигнеш до такова състояние на духа. На пътя си сред природата, далеч от всичко, което те обременява. Ние се научаваме как да се предпазваме така, че да не изживяваме отново болката, която е в нас. И това ни превръща в тези, които мислим, че сме. Развиваме едно определено поведение, правим конкретни неща, създаваме навици, избираме определени партньори в живота си и т. н. За всичко това си има определени подсъзнателни причини, които моделират цялото ни съществувание. Когато успееш да разлистиш всичко това, да видиш първопричината, да стигнеш до болката, тогава ти тази болка я резорбираш, трансформираш я и отключваш тази прословута промяна, за която всички сме чели и чували.
– Споделете някои от невероятните изживявания по Пътя, които ви се случиха.
– Всичко там се случва с натрупване. Всяко нещо води към следващото. Все едно колекционираш парченца от пъзел с преживявания, които в последния ден успяваш да подредиш и да видиш какво има на цялата картина. Сещам се за едно странно преживяване. Срещнах мъж, който стоеше на мост над голяма река. Отидох при него, прекрачих парапета, надвесих се над реката в готовност да скоча, обърнах се към него и го попитах: „Обичаш ли ме?“ Няма никаква логика аз да правя това. Мъжът скочи към мен, аз се върнах от другата страна на парапета и тогава видях, че има венчална халка на пръста. Казах му: „Ти си женен?“, а той ми отговори, че е бил и е дошъл тук, след като жена му го е изоставила. Аз нямаше как да знам всичко това, но по някакъв начин бях влязъл в неговата емоционалност. Той се бореше с мъката, че е изоставен и беше дошъл на пътя с надеждата да се съберат отново с тази жена. Разговорът, който проведохме в последствие, беше много ценен и важен в контекста на любовта. Аз самият имах такава много драматична история с изоставяне от жена. Така че ето как по много странен и невероятен начин двама души се срещат и се развива диалог, трансформиращ и за мен, и за него.
– А защо решихте да напишете книгата и да споделите толкова лични неща с широка аудитория?
– Убеден съм, че много от битките, през които минах аз, ще бъдат полезни на много хора, защото много от тях са преживели същото. Намерил съм начин да правя нещо ценно и добро, далеч от комерсиалното. От първия ден на Пътя си водих записки, записах всичко, което преживях. Имаше и много философски разсъждения. Всичко, което ми се случи, е прекалено ценно и интересно, за да го задържам за себе си. Книгата не е пътепис, романизирана е, но има и реални истории, така че читателят пътешествайки по пътеките на Испания, в същото време пътешества навътре в себе си. Книгата от 5 месеца е на пазара и реакциите и коментарите на читателите са много вълнуващи за мен.
– Много Ви благодаря за този разговор! Желая Ви вдъхновяваща среща с читатели в Плевен.
– Дай Боже! Срещите са много ценни, а гостуването ми в Плевен е част от голямото турне в над 30 града на България. Това е не просто представяне на една книга, а вдъхновяващо споделяне за това как човек да следва себе си.
Поклонници в помещение за нощувка.
Снимки: Личен архив
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
