Писателят Христо Нанев е роден на 10 май 1956 г. в Пловдив. Завършва българска филология в ПУ „П. Хилендарски”, след което работи като учител, зам.-директор и директор в училище. По-късно се отдава на писателска дейност, като създава книги с художествена и езотерична тематика. Занимава се с регресии, както и с други практики. Биограф е на Слава Севрюкова и на дядо Влайчо, за които създава документални филми.На 8 юни Христо Нанев представи в Плевен своята нова книга в 3 части „Пророкът на короната“, която разказва малко известни факти от живота на ясновидеца Любомир Лулчев. Аудиторията видя и първата част на документалния филм за него. За читателите на Plevendnes.com писателят даде специално интервю, в което коментира проучванията си върху живота на българските феномени.
– Г-н Нанев, с какво тази толкова противоречива личност Любомир Лулчев Ви впечатли по време на проучванията Ви за книгата „Пророкът на короната“?
– Аз знаех за Любомир Лулчев, още когато събирах материалите за Слава Севрюкова, за дядо Влайчо, за Ванга – те са се познавали и са общували помежду си. И когато дойде времето, най-сетне реших да затворя този кръг, като включа своите изследвания и за него. А за Любомир Лулчев – тайният съветник и ясновидец на цар Борис III, се знае изключително малко или се знаят неща, които са по-скоро изопачени, тенденциозно тълкувани, едностранчиво погледнати. Той има два дневника – единият още не е открит, а другият се чете малко през пръсти, с леко недоверие, а той е един отговорен човек. По времето на онази епоха на големия български цар Борис III той е всъщност дясната му ръка и не можем си мислим, че някакси е нагаждал информацията в дневника си. Не, той е отговорен човек. Близък е до Бялото братство, до Петър Дънов и най-малко трябва да допускаме, че някъде изопачава нещо. Аз съм сверявал информацията, която той дава. Може би това е истинската, най-автентична информация. Но има хора, които още стоят в сянка от непрочетената българска история. Точно един от тях е Любомир Лулчев. Той има нерадостна съдба. Убит е след 9 септември 1944 г и след това неговите 26 книги, които съм издирил до тук, са захвърлени в небитието. Той е един низгвернат човек, писател и съответно е анатемосан, за да се заличи паметта за него. След време – през 1996 г, присъдата му е отменена от Върховния съд на Р България, така че той е оневинен. И мисля, че е крайно време да излезе истината за този голям българин.
– Кое е обединяващото между пророците и ясновидците на България?
– Свързва ги това, че те са творци. Любомир Лулчев е автор на поредица от книги – навремето е бил изключително четен писател. Константин Муравиев в своите спомени пише: „Когато излизаха неговите книги, те се изкупуваха като топъл хляб“. Тиражът им надхвърля 45 000 бройки, което е огромно число и за нашето време. Дядо Влайчо също е пишел стихове, разкази. Оставя своите спомени. Лулчев – своя дневник. Слава Севрюкова пише малки разказчета – не са съхранени до наше време. Това са хора, които имат ясновидски дух и чувство за историчност, за отговорност пред поколенията, но са и творчески натури. Това ги свързва. А другото, което ги свързва, е, че имат вродена ясновидска дарба, а не придобита, както е при Ванга, Стойна Преподобна, Вера Кочовска. Аз изследвам този тип хора с вродени ясновидски и пророчески дарби.
– И сякаш тези пророци са единодушни за пътя на страната ни, който твърдят, че ще е само положителен от тук нататък?
– Самият Любомир Лулчев казва, че хилядолетната карма на България ще отпадне през 21-ви век, т.е. ние ще тръгнем по един добър път. Има съвпадения на някои от пророчествата. Предсказанията на Лулчев ще публикувам в третата книга за него. Тя е най-интересната и скандалната, ще излезе до края на 2018 г. – може би есента. Ето едно предсказание, аналогично с това на Ванга, а именно, че България ще тръгне на добре тогава, когато българите в чужбина започнат да се връщат и да работят за страната си…
– Доста българи започнаха да се връщат през последните години…
– Май има една такава тенденция. Слава Севрюкова казва: „Предупреждавайте българите в чужбина до 2024 г., най-късно до 2028 г., да се прибират, иначе ще е по-трудно за тях. Така че има синхрон в техните виждания и предсказания и са позитивни за нашето време.
– Какво още може да издадем като предварителна информация от третата Ви книга за Лулчев, която предстои да излезе?
– Едно пророчество на самия Любомир Лулчев, който е осъден на смърт, а преди да го разстрелят той предсказва съдбата на човека, с когото е бил в килията. През нощта, преди разстрела, той му казва: „Ние ще отидем всички в Отвъдното, но ти имаш шанс да се спасиш. Когато ни изправят на разстрел и чуеш зад гърба си „Бягай!“, ти бягай с всички сили и не се обръщай назад. Ще оцелееш.“ Колко му е повярвал този човек, не се знае, но когато ги изправят на разстрел в 1 часа през нощта и преди да затрещят шмайзерите, този съкилийник на Лулчев действително чува призрачен глас „Бягай!“ и той хуква през глава, тъй като е подготвен вече за това. И тичайки в мрака, той си дава сметка, че гласът, който чува, е на негов съселянин, решил да го спаси. Всъщност спасителите са двама – Лулчев, който го подготвя, и неговият съселянин. Но ако не е бил предупреден, той е нямало да реагира адекватно и е щял да загине. Уникално е това! Лулчев умира, а спасява другите до себе си. Има версия, че Лулчев може би не е разстрелян на 1 февруари 1945 г, а е оцелял под сменена самоличност, под друго име. Тази версия се отстоява от негови съвременници. Ние направихме филм за него – излъчваме първата част, но сме заснели и втората част, която предстои да бъде монтирана. Там са спомените на една съвременница на Лулчев, която казва: „Абсурдно е човек с такива свръхспособности, които са били известни извън граница, да го разстрелят.“ Вероятно са го спасили и са се възползвали от неговите възможности. Но дали е така? Това е една легенда за него.
– Може би трябва да попитаме някой друг предсказател по темата. Както Слава Севрюкова дава свидетелства, че Христо Ботев е убит от своите…
– Да, но няма такива предсказатели, от такова ниво. Няма кой да каже. Приемаме, че е разстрелян. Познавайки темперамента, отговорностите на този човек, той не е искал да оцелее. Той единствен не подава молба за помилване, а това говори.
– Сигурно е бил наясно със съдбата си доста преди това.
– Той осъзнава, че неговата мисия е да поддържа духа на тези 147 души от българския управленски елит, които са разстреляни на 1 февруари 1945 г. И той им казва: „Ето, ние всички сме тук заедно и само след няколко минути ще се видим Горе.“ Тоест, ето я представата за света на Отвъдното. Той има една великолепна максима, която е изключително точна: „Този свят и светът на Отвъдното са един свят. Незнанието на хората за тези два свята отваря граница между тях. Колкото незнанието е по-голямо, толкова тази граница е по-голяма“. За този тип духовни същности нашият свят и това, което наричаме смърт или свят на Отвъдното, са съставки на едно цяло. Тук няма страх. При това Любомир Лулчев е герой от 3 войни. Раняван е, минал е през смъртта – това е засилило още повече неговите ясновидски прозрения. Той не се е боял от смъртта. Това са друг тип хора, с други представи, друг манталитет, абсолютно различно съзнание. И после, ако беше оцелял, кой щеше да бъде? Никой! А така става легенда, герой, мъченик и хората се интересуват от пътя му, от следите му.
– По тази логика всички герои в българската история са си отишли от този свят точно тогава, когато е трябвало?
– Винаги е така. Няма случайности – нещата са много добре подредени Свише.
– Друга личност занимава ли съзнанието Ви?
– Събирам материали за Стойна Преподобна. Един нов ракурс ще дам. Работя върху тази книга от доста време. Търся аналози, защото заглавието е „Летящата пророчица“. Имало ли е такива други в България? Оказа се, че е имало. Аз издирих такива хора, т.е. Стойна не е прецедент, не е уникална с това, че е можела да левитира. Има и други, но няма да кажа кои са, за да бъде интересна книгата. Проследил съм съдбата на още една такава историческа личност у нас. Това е българският ген. Феномените в България бликат като вулканични изблици. А те са там, където животът е труден. Там, където животът е лесен, няма такива работи. На Запад имат един уравновесен, подреден живот. Феномени дори не им трябват – те дори ще им попречат. Докато тук се нуждаем от тях. Когато събирах материалите за Лулчев, ми се обади една близка на Ванга – Руми Митева, и ми каза: „Г-н Нанев, публикувайте и това изказване на Ванга, което сподели пред мен, но никъде не съм го споделяла, а именно: „В България винаги е имало хора с ясновидски способности, които са помагали на нашите царе и управници. Един от тях е Любомир Лулчев до цар Борис III. Но нашите царе и управници винаги са си правили, каквото си искат.“ Ето това е! Дали е карма, или е тяхна отговорност, е друг въпрос.
– Кога да очакваме книгата Ви за Стойна Преподобна?
– Тази есен излиза третата част на книгата за Лулчев, догодина излиза книгата ми „Мистериите на българските регресии“ и след това е четивото за Стойна Преподобна. Дай Боже!
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
