Голяма част от промените в Конституцията практически противоречат на основния закон и на утвърдената практика на Конституционния съд (КС) през годините. Предложените изменения, свързани със съдебната власт и по-специално с прокуратурата, застрашават съвместното развитие на съдебната система, ще имат отрицателно отражение върху работата на магистратите и ще бъдат възприети като отрицателни от гражданите, търсещи справедливост и по-добри резултати в борбата с престъпността. Това заяви председателят на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) прокурор Владимир Николов в интервю за БТА във връзка с очакваното решение на КС относно поправките в Конституцията, приети в края на последната година.
Според Николов предложените промени засягащи прокуратурата, Висшия съдебен съвет и неговото елиминиране като регламентиран орган е в компетенцията на Велико Народно Събрание (ВНС). „Това не е случайно – изискванията на Конституцията предполагат наличието на промени в обществените отношения, които да се преструктурират, не на база текущата ситуация, а да имат дългосрочна сила. Необходима е стратегия и след това – работа към превъзходна юридическа практика, включване на експерти и превръщането на тези изменения в проект от най-добрите юристи по конституционното право. Не беше направено нищо подобно“, твърди Николов, който смята, че внесените промени съдържат „аматьорски пропуски – юридически, дори граматически и пунктуационни“.
Прокурор Николов изразява мнение, че одобрените промени в Конституцията ще са вредни, защото „прокуратурата се представя като привлекателно опакован подарък за политическите лидери, които косвено ще контролират прокуратурата чрез свои представители във Висшия прокурорски съвет, където балансът ще е смущаващ – шестима от десетима членове ще бъдат назначени от парламента, докато само трима от представителите на професионалните гилдии.“
Николов подчертава, че българските прокурори ще уважат решението на КС, каквото и да е то, и ще продължат да изпълняват своите задължения. Той изразява мнение, че във всеки случай КС има правомощията да определи правните последици от своето решение. Николов смята, че ако КС реши промените за противоконституционни, то може да постанови възстановяване функционирането на предишните текстове.
На последно място, председателят на АПБ подчертава, че прокуратурата се стреми към прозрачност и подобряване на отчетността в дейността си. „Не трябва да забравяме, че подобренията се извършват постепенно и че във всяка област на правосъдието се нуждаем от стратегическо планиране и постоянна работа по усъвършенстването на системата“, заключи той.
Информацията за статията е предоставена от кореспондента на БТА в Плевен, Елина Кюркчиева от БТА.
