Фердинанд I, познат още като Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, е роден на 26 февруари 1861 г. и е известен като ръководител на България в периода от княжество до царство. Получавайки титлата княз на България през 1887 г., той остава на този пост до прогласяването на страната за независима на 22 септември 1908 г., когато получава титлата цар. Фердинанд абдикира през 1918 г. след капитулацията на България в Първата световна война и се оттегля в полза на своя син Борис III.
Извън политиката Фердинанд е известен със своя интерес към ботаника, ентомология и филателия. Той има благороднически произход, оформен от образованието и младежките си преживявания във Виена и своите пътувания, включително изследователска експедиция до Бразилия с брат си.
Животът му е оценен разнопосочно от българската историография, като наред с признанието за независимостта на България и укрепването на държавата, се споменава и неговата вина за загубите на страната през войните.
Фердинанд си отива от света на 10 септември 1948 г. в Кобург, след като е преживял смъртта на двамата си синове и падането на династията в България. И до днес той остава погребан в Кобург, въпреки неговото желание един ден да бъде пренесен в България.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
