На 29 февруари 1912 година, българският цар Фердинанд и министър-председателят Иван Гешов подписаха важен съюзен договор със Сърбия. Документът включваше и анекс, който уреждаше териториалния раздел на Македония в случай на военен конфликт с Османската империя. Според този анекс, ако не излезе на дневен ред създаването на автономен статут за Македония, то регионът щеше да бъде разделен, като България би получила териториите на югоизток от линията Крива Паланка-Охрид. Оставащата част от Македония, включително град Скопие, бе определена като спорна зона. Териториалното принадлежност на тази спорна зона трябваше да бъде решена чрез арбитраж от руския цар.
Този съюзен договор между България и Сърбия формира част от широката антиосманска коалиция на Балканските държави, известна като Балканският съюз, която включваше също Гърция и Черна гора. Този съюз, станал основа на възникването на Балканската война, беше структуриран на основата на двустранни договори и представляваше ключов момент за историята не само на България, но и на целия балкански регион, с дълготрайни последствия до наши дни.
Източник на информацията: PlevenZaPleven
