Страхил Найденов е роден на 02.09.1973 в град Плевен. Работи в областта на мозайката, 3D мозайката и скулптурната мозайка. Използва естествени камъни, минерали и керамика. Член е на Съюза на българските художници, на Международната aсоциация за пластични изкуства АИАП(ЮНЕСКО), както и на Дружеството на плевенските художници. Негови работи са представени в експозицията, с която беше открита на 31 май в Плевен частната художествена галерия „Дориан“. За творчеството, вдъхновението, гласа на камъка и изкуството разказва за читателите на Plevendnes.com Страхил Найденов.
– Познаваме се – да си говорим на „ти“?
– Разбира се.
– Какви материали използваш в работите си?
– Предимно естествен камък – варовици, пясъчници, гранит, мрамор. В някои от работите присъстват стъкло, керамични елементи, но рядко.
– В един от последните си цикли включи павета. Много хора не биха ги свързали с произведения на изкуството, но не и ти. Какво те провокира?
– Първо, самият материал ме провокира – това са сианити, гранити. Привлече ме грубостта на формата. Всъщност идеята на моята пластична серия „Форма във форма“ беше да извадя някаква точно, правилна, перфектна геометрична форма от тази груба форма на павето. Мисля, че се получи доста добре. Това нещо все още ми е интересно, така че сигурно ще има продължение.
– Какви теми те вълнуват?
– В момента именно тези геометрични форми ми тормозят главата. Иначе имам доста неща, с които изразявам душевност, чувства. Женското тяло ме вълнува много като форма.
– А защо се занимаваш с мозайка?
– Чувствам се добре с мозайката на този етап от творческото ми развитие – предполагам, че и тя се чувства добре с мен.
– Защо?
– Като творец търся повече обемност, повече пластичност на работите и като техника мозайката съчетава в себе си точно това. Още повече, че работя релефни мозайки, имам и много триизмерни работи, скулптурни мозайки, което за България е уникално. Като изразни средства е доста богата и ме удовлетворява напълно.
С художниците Валентин Асенов -Хъкъла, и Илиян Ангелов и собственика на художествена галерия „Дориан“ Ивайло Станев.– Ако не се занимаваше с мозайка, какво щеше да правиш? Или такава възможност никога не е стояла?
– Нямам идея. Бих могъл да правя много неща. Например да бъркам вар и цимент на някой строеж (б.р., смее се).
– Това е в кръга на шегата, нали?
– А, не се знае.
– Искаш да кажеш, че животът е шарен и провокации дебнат отвсякъде?
– Да, отвсякъде – ежедневно. И винаги са трима срещу един.
– Когато се срещнеш с поредния камък, той говори ли ти по някакъв начин сам за себе си?
– Определено. За да взема един камък, трябва да съм видял предварително какво може да се случи с него. Иначе просто ателието ми ще стане една каменоломна. Преди няколко месеца обикалях половин ден по поречието на една река, защото ми трябваше точно определен камък. Почти се отчаях, че няма да го намеря, но накрая един изникна съвсем случайно. По принцип е трудно намирането на камъни. Камъни много, но, както се изрази ти, не всички говорят.
– Когато работиш вече едно произведение, съвсем ясна визия ли имаш за крайния резултат, или то си има своя логика на развитие и те води по някакъв път, който в определен момент може да те изненада?
– По принцип изкуството не е логичен процес, но определено трябва да е узряла идеята, да е абсолютно визуализирана в главата ми, за да започна да я правя, защото при мозайката корекциите са почти невъзможни. Но има редки случаи, при които тръгвам в една посока и в процеса на работа творбата отива на съвсем друго ниво. Обикновено са изчистени нещата до последно преди да започна да ги правя.
– Ти си родом от 9-ти квартал в Плевен. Разбрах, че има някаква закачка между теб и приятелите ти, с които сте израсли там. Какво му е толкова специалното, забавното и интересното на това място?
– Място, като всяко друго, но там сме израснали като деца и сме правили големи глупости, а сега с насмешка се връщаме в тези времена. Аз от 16 години не живея там, но закачливите спомени от детството са живи.
– Някоя забавна история ще разкажеш ли?
– Е, имам две дъщери – недей така! Няма да давам лош пример – за тях трябва да съм перфектен.
– Добре, ще поддържаме илюзията жива.
– Да, с благородни намерения.
– Ти си един от тримата автори заедно с Валентин Асенов – Хъкъла, и Илиян Ангелов, с които частната художествена галерия „Дориан“ в Плевен стартира дейността си. Как се почувства от този факт? Как се чувстват твоите прекрасни произведения там?
– Предполагам, че много добре, защото галерията е просто уникална, не само за Плевен, но като цяло. На много сериозно ниво е, много добре е изпълнена. Решението на галериста да покани мен и колегите ми за откриването ме погъделичка доста приятно и мисля, че това беше едно страхотно събитие, което предизвика сериозен отзвук, а това е хубаво. Градът имаше нужда от такова нещо.
– Начинанието тепърва ще се развива, което е още по-хубаво, нали?
– Сигурен съм. С този старт и работата, която върши целият екип, мисля, че ще се случат добре нещата.
– Освен с изкуство, с какво друго се занимаваш? Имаш ли специално време за себе си, или хоби?
– Ще те разочаровам – много съм скучен. Сутрин ставам, пия кафе и отивам на работа. За мен изкуството е като работата за всеки друг човек.
– Искаш да кажеш, че не ти е необходимо вдъхновение, което чакаш да те посети? Може би това са някакви митове?
– Със сигурност са митове. Не знам какво е това вдъхновение. При мен няма вдъхновение, няма муза. За мен това си е един обичаен работен процес.
– Явно е важна дисциплината, за да твориш.
– За мен поне е така – за останалите колеги не знам. Просто едно ежедневие, което е много важно, защото така нареченият ритъм един път изгуби ли се, след това много трудно се връща обратно.
– Има мнение, че много от художниците са скучни и самовлюбени хора. От къде идва това твърдение и ти споделяш ли го? Нужно ли е да си егоцентричен, за да си в този артистичен свят?
– Аз отстрани като се гледам, мисля, че не съм такъв. Да, определено си се харесвам, но чак пък да съм самовлюбен, не мисля. Още повече, че имам две дъщери и съпруга – нямам оплаквания от тях.
– Някоя от дъщерите ти занимава ли се с изкуство?
– Малката ми дъщеря е с профил изобразително изкуство в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Не знам дали ще продължи в бъдеще да се занимава с това – сега е в 8-ми клас, но до момента й е интересно.
– Тя дава ли ти съвети, ти търсиш ли нейното мнение?
– Човъркам я, да. Опитвам се да държа този интерес жив, но не съм от родителите, които се налагат. Тя много рядко търси съвет от мен, пък и не вслушва. По-скоро с преподавателите си се съобразява.
– Как релаксираш?
– По нормалния начин – прибирам се вечер, сядам пред телевизора и пия бира.
– През уикендите не ходиш ли за риба или да се срещаш с приятели?
– Не, това не е моето занимание, освен това аз работя и в събота и в неделя.
– Възможно ли е да постигне съвършенство един творец, или това е някакъв идеал, към който само се стреми през живота си?
– Предполагам, че не е възможно, защото постигайки съвършенството, означава, че спираш до там и край. Няма накъде да се развиваш. По-скоро това е музата – търсенето на съвършенството. А и това са индивидуални неща – зависи кой какво разбира под съвършенство.
– Обичаш ли да четеш книги?
– Обичах да чета. Вече не си спомням кога последно съм чел книги, но преди години ми беше основно занимание.
– Да се е случвало литературно произведение да те провокира да пресъздадеш нещо в камък?
– Не.
– Какво музика харесваш?
– Само хубав рок.
– Какво ти предстои в най-скоро време след изложбата в галерия „Дориан“, която продължава до 14 юни?
– Днес, 6 юни, откривам самостоятелна изложба в Градската художествена галерия в Русе – в 18 часа. Показвам 52 работи – стенни пана, триизмерни работи, скулптурни мозайки.
– Ще имаш ли изяви до края на годината?
– През август ще имам експозиция във Варна, през септември правя изложба в ХГ „Илия Бешков“ в Плевен, през ноември – в Пловдив.
– Желая ти успех!
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
