Стилияна Узунова твърди, че се е родила художник – вероятно защото родителите й са такива. Майка й, Лили Почеканова, и баща й, Иван Узунов, са майстори на четката, а един от прадядовците й е иконописец. Стилияна завършва Художествената гимназия, а после и Националната художествена академия в София със специалност „Книга и печатна графика“ при професор Владислав Паскалев. Неочаквано попада в света на грима и става отговорен гримьор на телевизионното шоу „Като две капки вода“.
Преди дни младата и талантлива авторка откри изложба „Порталът“ с 37 творби в Артцентър „Плевен“. За читателите на Plevendnes.com тя разкри интересни аспекти от творческите си занимания в специално интервю.
– Специалността Ви предполага да се занимавате с илюстрации на книги.
– Така се стекоха обстоятелствата, че не си работя по специалността, но никога не е късно, въпреки че живописта е голямата ми любов. Завършила съм живопис в гимназията и явно тя сама е търсила път, по който да излезе наяве.
– За първи път показвате експозиция в Плевен. Какво е посланието към публиката?
– В Артцентър „Плевен“ съм по покана на Пламен Моневски. Повечето ми работи са създавани точно за това пространство. Изложбата се казва „Порталът“. Винаги съм мислела, че е хубаво да имаме възможност просто да си тръгнем и да имаме някакъв избор. Да минем и от другата страна на нещата в живота, да сменим това, което виждаме ежедневно като гледна точка. Готино е да има един портал, през който да преминеш и да знаеш, че няма никакви страхове, че няма трудности и си това, което си всъщност. Не се налага да слагаш маска, както повечето хора правим в живота си. Да дишаш свободно в някакво друго измерение. Просто да пътуваш във времето, въпреки че за мен самото платно е най-силният портал, там винаги потъваш в реалността на живописта и мигновено си другаде.
– Тоест това е вашият начин да свалите маската, да съблечете тялото и да останете само душа?
– Точно така. Това беше опит да интерпретирам едно безвремие. Вижда се и в платната ми, че е някакъв вид утопия, един сюрреализъм.
– В ежедневието, когато не сте пред платното, какво Ви помага да свалите Вашата маска?
– Откровеността. Когато усетя, че някой е откровен с мен и ме харесва такава, каквато съм, не ми се налага да ползвам маски. Но те автоматично, като при всеки човек, се появяват.
– Всъщност без тях едва ли бихме могли да оцелеем в този свят.
– Не, няма как да оцелеем без маски. Ние сме като в някакъв водовъртеж и човек сам попада в тази игра, която човешкото същество се научава доста изящно да я играе, в момента в който се осъзнае. И в зависимост от диалога и събеседника си автоматично попадаш в тази своеобразна театрална акция.
– Това са игрите на егото, нали?
– Естествено. Имам една картина в експозицията, която се казва „Сбогом, его“. Плевенските зрители могат да я видят. Точно това ми беше идеята. Но егото ни помага – без него не можем да оцелеем. Когато човек няма сили да активира егото си, значи е много, много слаб в дадения момент.
В Плевен– Това е една тема, достойна да бъде развита в изложба.
– Да, така е.
– Какво друго Ви е интересно като творец?
– Художникът всичко може да го провокира. От най-елементарните неща в бита му до лицето на най-близкия му човек. Всеки жанр и стил в изкуството можеш да ги ползваш за вдъхновение, стига да ги пречупиш през себе си. Един от най-ценните съвети, които съм запомнила от моя преподавател доц. Ники Алексиев, е: „Никога не бъди ала Шагал, ала Пикасо, ала Сезан и т.н.“ Всичко може да те вдъхнови, въпросът е да го пречупиш през собствените си изразни средства. Отдавна не съм посягала към портрета и съм решила да го направя. Искам да нарисувам серия от портрети, за да реализирам един експеримент.
– Какви хора ще изобразите?
– Такива, които са ми интересни като същност. Няма да е само портрет – ще вмъкна и композиция отзад, пак малко сюрреализъм. Това ще е нещо, което аз асоциирам с човека.
– Кога планирате да завършите този проект?
– Започвам да работя и предполагам, че до зимата ще приключа. Доста ми е трудно, защото имам две малки деца, отделно се занимавам и с други неща и постоянно трябва да редя разни ребуси, за да успявам.
– На колко години са децата Ви?
– Дъщеря ми Ника е на година и десет месеца, а синът ми Самуил е на 3 години и десет месеца.
– Те проявяват ли интерес към изобразителното изкуство?
– Да, и двамата много обичат да рисуват. Скоро учителката на Сами ми сподели, че той е много наблюдателен и че много добре рисува. Може пък и да има някакъв ген – все пак цялото ми семейство са художници. Бъдещето ще покаже.
– Имате и друго интересно занимание – свързано с грима. Това е друг свят, доста различен. Работите с известни актьори и въобще творци, динамиката и отговорността са големи. Как се чувствате в това амплоа?
– Наистина е друг свят. Много по-динамичен. Общувам с много хора. Винаги съм си обичала професията на живописец, обаче откакто се занимавам с професионален грим, а то станаха 15 години, започвам да обичам още повече тази професия, защото общувам с толкова много хора. Една голяма машина е производството на едно телевизионно шоу и е много натоварващо. Сред актьорите и режисьорите има много интересни творци – имат богата фантазия, така че имам добавена стойност като художник да общувам с такива хора. Имат и прекрасно чувство за хумор и всичко това само ме обогатява. Получава се прекрасна симбиоза между музиканти, певци, актьори, художници, която винаги е полезна за всеки артист.
– Понякога не става ли сложно?
– Да, сложно е – някои звезди са си характери, имат си своите специфични изисквания и ти трябва да се съобразяваш с тях професионално, без да им влизаш в личното пространство, но и да не допускаш и те да минават някакви граници, все пак. Има такива „звездни моменти“, но като цяло актьорите са много готини.
– Имате ли любим актьор за трансформации?
– Имам много такива. На прима виста казвам Димитър Рачков, защото е човек, с когото най-дълго съм работила. Той подлежи на всякакъв вид трансформации – лицето му е много благодатно. На Мария Сапунджиева също много й се получаваха ролите, на Албена Михова. В тазгодишния сезон на „Като две капки вода“ Боби Турбото не даваше някакъв картбланш, че ще станат образите му, но той също се оказа от този тип хамелеони, за които говорим.
– С колегите от Капките.– Да, голямо удоволствие беше за зрителите да видят толкова близки образи до оригиналите, които той направи с Ваша помощ.
– Стараем се. Винаги има фактори, които ни влияят – и време, и обстоятелства. Дават ни някои референции от клип, които са по-трудни за изпълнение, но ние сме страхотен екип и се справяме много добре. Тази година сезонът беше много силен и всички сме много доволни.
– Предстои нов сезон. Нещо можем ли да разкрием предварително?
– Не, нямаме право да изнасяме информация. Още не са ясни новите участници – информация ще има една седмица преди старта на шоуто. Но със сигурност ще има Капки.
– И със сигурност има адреналин.
– О, много! Ние ги гримираме по 8 часа на ден, до асансьора сме с тях и сме виждали какво ли не.
– А как си почивате от тази въртележка?
– За мен морето е зарядното. Още не съм стигнала до него – имам още малко работа. В края на юли ще откривам изложба в Скопие. С по-малки формати ще е, 24 работи ще покажа. Ще са отново в моя сюрреалистичен стил. Още не съм решила как да я нарека.
Със семейството.– И след това отивате на море?
– Надявам се да стигнем и до там. Вероятно ще посетим Гърция, но аз харесвам и българското Черноморие. Имам и много приятели в Созопол – сигурно ще минем да ги видим.
– И след това стартирате с нови сили.
– Да, точно.
Pleven.info е автоматичен агрегатор на новини. Ние спазваме Creative Commons лиценза за онлайн съдържание и посочваме източника му. Източник на тази новина е плевенският сайт http://plevendnes.com
