Йордан Йовков е български писател, майстор на късия разказ.
Датата, на която се ражда този голям български писател, е 9 ноември 1880 година в село Жеравна. Той започва образованието си в родното си място, а по-късно продължава да учи в София и завършва през 1900 година. Още от малък Йовков се увлича по литературата, а учителят му е напълно уверен, че някой ден ученикът му ще стане писател. Същата година Йовков се премества заедно със семейството си в Добруджа. Не след дълго заживява в село Долен извор, където остава за кратък период от време.
Първата си творба младият писател завършва по време на обучението си в школата за запасни офицери. Тя е озаглавена „Под тежкия кръст” и е публикувана през 1902 година. През 1904 година се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет. За нещастие, по същото време баща му умира, което възпрепятства младия автор и той не продължава своето следване.
Твори и в областта на други белетристични жанрове (повест и роман). Създава и три драми. Неговият разказ “Грехът на Иван Белин” е включен в Световна антология на късия разказ, съставена от Томас Ман. Йовкови творби са преведени на близо 40 езика.
Йордан Йовков е автор на осем цикъла разкази.
Постоянната музейна експозиция за Йордан Йовков се намира в дом-паметник „Йордан Йовков“, открит през 1980 г. по повод на стогодишнината от рождението на белетриста. Музеят е най-големият и единствен по рода си център в България, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на бележития Йордан Йовков.
Родната къща на Йовковата съпруга Деспина Колева също е запазена. В трите помещения на сградата е пресъздадена обстановката от началото на ХХ в. Особен интерес представлява „голямата стая“, където на 15.12.1918 г. Йовков се венчава с Деспина. Тук белетристът започва да пише и първата си следвоенна творба, която е повестта „Жетварят“.
