На 23 години Карина Иванова вече четири години развива собствено студио за татуировки, но през последните месеци все по-често е в планината или на стартовата линия. Родена в Чехия и израснала в Плевен, тя започва със спорта като любител, а днес бяга десетки километри, кара колело, участва в щафетни триатлони и превръща планинските предизвикателства в своя запазена марка.
Иванова вече три пъти е изкачвала в рамките на един ден един и същи връх. Първото предизвикателство е Ботев, следват Черни връх и Мальовица, като последното изпитание определя като най-тежко. Идеята се ражда спонтанно по време на по-дълга тренировка с приятел. След като видеото от Ботев получава голям интерес, двамата решават да продължат поредицата.
Най-сериозното ѝ постижение досега е пълен Еверестинг. За да бъде признато предизвикателството, участникът трябва да натрупа поне 8848 метра положителна денивелация в рамките на една активност, като повтаря едно и също изкачване и не спи. Карина преминава маршрута изцяло пеша, включително при спусканията. Движението ѝ продължава близо 28 часа, за които изминава около 77 километра и събира 8860 метра положителна денивелация.
Според официалния регистър на Everesting Hall of Fame тя е първата българка, вписана с успешно завършен пълен Еверестинг. Предизвикателството се оказва особено тежко заради многократните спускания, които натоварват краката допълнително. Сериозно изпитание е и храненето, тъй като след много часове движение апетитът изчезва, но организмът продължава да има нужда от енергия.
До бягането Иванова стига почти случайно. През март 2024 г. тя помага като доброволец на състезание в Плевен. Наблюдавайки участниците, завършили 30-километровата дистанция, тя решава, че също иска да опита. Започва с два-три километра, а постепенно увеличава натоварването. По-късно се включва и в щафетен триатлон, където поема бягането. Вече три години участва в тази дисциплина, но все още не е преминала самостоятелно през целия триатлон, тъй като не плува. Планира да започне тренировки по плуване, но засега основният ѝ фокус остава бягането.
В състезания Иванова предпочита дългите дистанции. Участвала е на 20, 30, 40, 50, 60 и 70 километра, като засега определя 70 км като свой максимум. Най-тежко ѝ е било на състезание в Троян, където след 50-ия километър последните 20 километра се превръщат в сериозно изпитание. В близко бъдеще възнамерява да се придържа към дистанции до 50 километра, но в по-далечен план си представя участие на 160 километра в Пирин.
Според нея най-трудно е третото изкачване на върха. Първото е свързано с енергията на старта, а на второто вече има изграден ритъм. При третото обаче умората и спадът на мотивацията се усещат най-силно. На Мальовица именно последното спускане се оказва по-тежко от самото изкачване. Въпреки моментите, когато ѝ се иска да се откаже, тя продължава, стига рискът за здравето да не стане реален.
Иванова подчертава, че е предпазлива и прави разлика между обикновената умора и състояние, при което продължаването може да доведе до травма. Досега не е имала сериозни контузии, макар че някои проблеми са изисквали до два-три месеца възстановяване. Когато не може да бяга, заменя тренировките с колоездене.
Въпреки постижението си тя не мечтае да изкачи връх Еверест. Опасностите на зимната планина не я привличат, а интересът ѝ е насочен основно към еднодневните предизвикателства и към опознаването на българските планини. Следващият връх в поредицата вече е набелязан, но вероятно ще бъде по-лек, тъй като спортният сезон на Карина е натоварен.
Като татуист тя носи на крака си надписа „endurance“ – издръжливост. Именно това качество според нея най-точно описва отношението ѝ към спорта. След тежко бягане удовлетворението е по-силно и трайно, отколкото след работата върху татуировка.
Карина споделя своите тренировки и предизвикателства в социалните мрежи. Макар да получава и негативни коментари, тя не се влияе от тях. Основната ѝ цел е чрез видеата си да насърчава хората, които имат нужда от малък стимул, за да започнат да спортуват или да открият планината.
Тя признава, че все още не е достигнала физическия или психическия си предел. Най-важният извод, до който е стигнала, е, че може да понесе много повече, отколкото е предполагала, и че обикновено не се отказва, когато стане трудно.