Стефановден, отбелязван на 27 декември, е празник, в който древните български традиции се преплитат със съвременния начин на живот. В българската народна традиция Стефановден се възприема като „венец“ на отминаващата година – момент за равносметка и подготовка за новото начало. Този символизъм е дълбоко вкоренен в културата ни, напомняйки ни за цикличността на времето.
Празничната трапеза на Стефановден, изпълнена с месни ястия, е момент за семейно събиране. В днешно време, когато често сме разделени от разстояния и забързано ежедневие, този обичай придобива още по-голямо значение, давайки ни възможност да се свържем отново с близките си.
Интересен е обичаят младите семейства да посещават кумовете си или по-възрастни роднини. Това не само укрепва социалните връзки, но и подчертава уважението към по-възрастните – ценност, която често се губи в съвременното общество.
Традицията на ладуването в Северна България, където неомъжените жени гадаят за бъдещите си съпрузи, може да изглежда архаична, но всъщност отразява вечния стремеж на хората да надникнат в бъдещето. В днешно време този обичай може да се разглежда като забавна социална игра, която сближава общността.
Имен ден днес празнуват Стефан и Стефка и производните им, както и Венцислав, Стамен, Стойко, Стоил, Стоян, Станчо, Станимир, Станислав, Цанко.
