На 3 февруари – „зимен Симеоновден“, православната църква чества паметта на свети Симеон Богоприемец и света Анна пророчица. Този ден е последният от Вълчите празници.
Свети Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, на когото било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христос Господен. Според преданието, Симеон бил един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език. Когато превеждал книгата на пророк Исаия и стигнал до пророчеството „Ето, Девица ще зачене и ще роди Син“, той се усъмнил и понечил да поправи текста. Тогава ангел Господен го спрял и му обещал, че няма да умре, докато не види изпълнението на това пророчество.
На четиридесетия ден след рождението на Иисус Христос, когато Богородица и праведният Йосиф донесли Младенеца в храма, Симеон, воден от Светия Дух, също дошъл там. Той взел Богомладенеца на ръце и произнесъл знаменитите думи: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение“.
Заедно със Симеон в храма била и пророчица Анна, дъщеря Фануилова. Тя била вдовица на 84 години, която не напускала храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. И тя, като видяла Младенеца, прославила Господа и говорила за Него на всички, които очаквали избавление в Йерусалим.
Според народните вярвания, този ден се почита особено от бременните жени, младите невести и майките. В някои райони на България той се счита за „зимен Симеоновден“, докато „лятното“ му съответствие е на 1 септември.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симеонка, Симо, Симон, Симона, Мона, Мони, Моника.
