Гергьовден, отбелязван на 6 май, е един от най-значимите празници в българската традиция. На този ден се почита свети Георги Победоносец. Той е един от най-обичаните светци, символ на смелостта и закрилник на земеделците, овчарите и стадата. В народната вяра свети Георги е повелител на плодородието и пролетното обновление. Неговият образ е възпят в много народни песни като “хубав” и “зелен”.
Гергьовден бележи началото на лятната половина на стопанската година, която завършва на Димитровден. Сутринта на празника жените и децата събират свежи цветя и билки, с които украсяват домовете си, за да донесат здраве и късмет. Особено важно е да се използва коприва, която според народните вярвания предпазва от болести и зли сили.
В чест на свети Георги във всеки дом се коли мъжко агне – символ на плодородието и просперитета. Агнето се украсява с венче и се носи в църквата, където свещеникът прочита молитва за здраве на хората и животните, както и за добра реколта. След това се приготвя празнична трапеза, на която задължително присъстват печено агне, дроб сарма, пресен лук, чесън и обреден хляб.
Празникът продължава с песни, хора, люлки, борби и състезания, които събират цялото село или квартал на едно място. Гергьовден е и повод за имен ден на всички, които носят името Георги и неговите производни – Гергана, Галя, Ганчо, Генчо, Георгина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гюрга.
