### Певецът Борис Христов – „Бас номер 1 на планетата“ – завинаги в сърцата на любителите на оперното изкуство
Борис Христов е моят идол за певец още от детските ми години. Неговите изпълнения може би са били и една от причината да заобичам оперното изкуство. Той е един от българските певци с огромен принос в световното оперно изкуство. Обявен за „Бас номер 1 на планетата“, Борис Христов поставя страната ни сред водещите нации в оперното изкуство. Това каза Анелия Дечева, диригент на Общински хор „Гена Димитрова“ и началник на отдел „Култура и туризъм“ в Община Плевен, която гостува в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на оперния певец Борис Христов.
Анелия Дечева припомни някои от ключовите моменти от живота на световноизвестния оперен бас, който независимо от ранните си музикални изяви, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Срещата му с българския цар Борис Трети се оказва съдбовна и променя посоката на живота му, отбеляза Дечева.
Царят остава силно впечатлен от младия юрист с изключителен певчески талант и настоява Христов да замине за Италия, за да продължи музикалното си образование. На 28-годишна възраст, Борис Христов получава стипендия и започва обучение по класическо пеене при вокалния педагог Страгари. Само четири години по-късно, той дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от „Бохеми“. През декември 1949 г. пее в „Ковънт Гардън“ в Лондон, след което завладява най-големите оперни сцени по света, подчерта Дечева.
Борис Христов се утвърждава като един от най-известните баси с впечатляващ репертоар от 40 роли. Сред най-известните му превъплъщения са Мефистотел, Кончак, Филип, Борис Годунов и други, допълни тя.
Дечева обърна внимание и на това, че Борис Христов остава дълго време неглижиран от българските власти. През 1961 г. му е отказана виза за България, за да присъства на погребението на баща си. Той се завръща в родината си едва през следващата година, след 20-годишно отсъствие.
Особен принос на Христов към музикалното наследство са забележителните записи на църковна музика в катедралата „Свети Александър Невски“. Съвместно с Българска църковна капела „Светослав Обретенов“ и под диригентството на Георги Робев, той записва „Български и руски църковни песнопения“, многократно издавани на грамофонна плоча.
Въпреки политическите несправедливости, Борис Христов запазва своята силна любов към България и казва: „Аз винаги мисля за отечеството, никога не съм изневерявал и съм се стремял да му бъда полезен със силите и таланта си“, добави Дечева.
Тя подчерта, че любовта на Борис Христов към родината се потвърждава и от факта, че той дарява дома си в София, който по-късно се превръща в музей и музикален център „Борис Христов“ със статут на държавен културен институт. Домът му в Рим е превърнат в Академия за млади оперни дарования.
Борис Христов умира през 1993 г., но продължава да живее чрез духовното и материалното наследство, което ни е оставил, както и чрез делото на своите ученици, каза още Анелия Дечева.
Източник: БТА
/ТС/
