Лазаровден е един от най-значимите празници в православния календар, отбелязван осем дни преди Великден. Църквата чества възкресението на Лазар от Христос – едно от най-големите чудеса в Новия Завет – както и паметта на свети мъченик Лазар Български. Светецът загива през 1802 г., но мощите му остават източник на чудеса до днес.
Евангелската история разказва как Христос връща към живот своя приятел Лазар след три дни в гроба. Това събитие доказва силата на Божия син и носи послание за надежда.
Народната традиция представя Лазар като символичен пазител на природата – човекът, който подготвя земята за плодородие чрез почистване на старите дървета и храсталаци. Затова земеделските стопани извършват подобна работа именно на този ден.
На Лазарица момичета обикалят селото със свежи цветя по главите си, облечени в носии с невестински елементи. Те пеят специални песни за всеки член от семейството – стопанина, стопанката, децата – дарявайки дома с благословия за здраве и щастие.
Стопаните посрещат лазарките с радост и им подаряват бели яйца като знак за плодородие. Вярва се, че къща, посетена от лазарките, ще бъде честита през цялата година – традиция, която продължава да носи радост във всяко българско село.
Лазаровден е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие.
