Наближава третото издание на ножаро-ковашкия фестивал „Огън и искри“ – Плевен 2025, което ще се проведе от 26 септември, 10:00 ч., до 28 септември, 13:00 ч. в Регионалния исторически музей – Плевен. Събитието събира на едно място майстори ножари и ковачи от цялата страна, за да покажат изкуството си пред публика. Сред демонстрациите ще бъдат както изработка на ножове, така и художествено коване с впечатляващи декоративни елементи.
В навечерието на фестивала разговаряме с Кирил Митрашков – майстор ножар, председател на Гилдията на българските ножари и ковачи и единственият българин, член на престижното American Bladesmith Society.
– Разкажете малко за себе си. Какво Ви привлече към ножарството и ковачеството и кога започна Вашият път в този занаят?
– Казвам се Кирил Митрашков. Занимавам се с ножове от около 15 години, като в последните 10 – по-активно. През 2018г. положих успешно изпит за майстор пред Занаятчийска камара гр. Пловдив. През 2023г. бях един от учредителите на сдружение „Гилдия на българските ножари и ковачи“ и бях избран за председател. Един от малкото европейци и единствен българин, член на American Bladesmith Society.
Ножовете винаги са ми били интересни. Усещането да вземеш едно парче стомана, парче дърво и лист кожа – материали, които нямат нищо общо помежду си, и от тях да направиш едно цяло, е просто несравнимо.
Започнах да кова през 2016г. Тогава на ежегодния ножарски пленер в гр. Сопот се запознах с майстор Николай Николов, който ми показа основните техники и така започна едно доста дълго пътешествие. Постепенно от прости форми и моностомана преминах към по сложни изпълнения. В момента кова дамаск и всякакви ковашки заварки.
– Как се роди идеята за създаването на „Гилдия на българските ножари и ковачи“ и каква е нейната мисия?
– Когато започнах да се занимавам с ножове, в България нямаше събития, които да събират хората. Общувахме основно чрез няколко форума, единият от които – knivesbg, беше основно със занаятчийска насоченост. През 2016г. Евгени Димов – прекрасен човек и майстор, организира едно събиране, чиято основна цел беше ножарите да се видим на живо и да се запознаем, да обменим опит и т.н. Постепенно това събитие стана ежегодно а после – традиционно. В момента всички ножари в България чакаме с нетърпение първата събота и неделя след Гергьовден, за да се съберем в гр. Сопот. Постепенно от това събитие се родиха още няколко, а после естествено дойде и идеята за създаване на сдружение на ножарите и ковачите в България.
Мисията на сдружение „Гилдия на българските ножари и ковачи“ е да върне значението и тежестта на думата „майстор“. Нашата цел е да обединим ножарите и ковачите, да популяризираме двата занаята и да запалим повече хора – млади и стари, като по този начин съхраним традициите в изработката на ножове и коването.
– Разкажете ни повече за събитието „Огън и искри“ – как се появи и какво обединява трите града домакини?
– След създаването на Гилдията, решихме да обединим всички събития, на които участваме. Постепенно идеята изкристализира и се започна със събора в гр. Асеновград, след него по време беше събора в гр. Шипка и накрая – закриване на ножарския сезон в гр. Плевен, където е и седалището на Гилдията. От миналата година взехме решение да преместим събитието от гр. Шипка в гр. Стара Загора и така станаха „Огън и искри“ гр. Асеновград, гр. Стара Загора и гр. Плевен. Иначе общото е любовта ни към огъня и стоманата.
– Има ли интерес от младите хора към този занаят и как им помагате да се обучават?
Преди години, както всички занаяти с навлизането на модерните технологии, ножарството западаше. Малко хора се интересуваха и го работеха. Само че в следствие на упорития ни труд и ежегодните събития, в момента ножарството е във възход. Постоянно се появяват млади хора, които правят наистина красиви неща. Нашата помощ основно се изразява в съвети и показване на техники. От там насетне е много четене и още повече практика. Много е важно да се разбере, че коването и ножарството не са прости занаяти. Много хора си мислят, че коването е един едър, здрав мъж, с огромен чук в ръка удря безразборно по парче нагрята стомана. Не е така – коването и ножарството са наука. Трябва да знаеш колко да нагрееш стоманата, как да удариш така че с минимум усилия да извършиш максимум работа, после трябва да знаеш как да закалиш стоманата, а след това трябва да можеш да изработиш ергономична дръжка, която да не уморява ръката при продължителна работа. Точно това знание се опитваме да предадем нататък.
– Кое е изделието, с което най-много се гордеете като майстор?
Изделието с което се гордея най-много? Това винаги е последният ми нож. След него ще се гордея със следващия нож и така нататък. Всеки един нож, който е излязъл от работилницата ми е повод за гордост. Всеки един си има собствена душа, собствени особености, собствени предизвикателства.
– Какво бихте искали да остане като послание у хората, които ще посетят „Огън и искри“?
Посланието, което бих желал всеки да отнесе със себе си, е че човек трябва да се труди и постоянно да изгражда себе си, не трябва да седи на едно място и да чака другите да свършат нещо вместо него. Трябва постоянно да се движим, както огънят се движи и дава светлина, живот и красота.
