Професор Атанас Кирилов представи на плевенската публика своите две нови книги, посветени на историята на бежанците от Егейска Македония – „Преселници – бежанци от Егейска Македония“ и „Изповедта на един бежанец“. Те бяха написани в чест на стогодишнината от преселението на село Ливадище, близо до Драма, в селата Санадиново и Ново село, което ще се навърши през 2025 година, сподели професор Кирилов пред БТА.
Според Кирилов, книгите излагат в кратък и обобщен вид причините, довели до преселението на Балканите след Руско-турската война (1877–1878 г.). Значително място се отделя и на Санстефанския мирен договор, който предвиждал България да се простира на територия от около 170 000 кв. км като голяма славянска държава. Авторът подчертава, че западните сили никога не са одобрявали съществуването на такава голяма славянска държава, която би била сателит на Русия, затова с Берлинския конгрес си присвояват част от териториите, включително излаза на Бяло море. Тази първопричина, както и загубата на територии при Първата и Втората балканска война и след Първата световна война, са разгледани в книгите, добавя Кирилов.
Проф. Кирилов публикува в „Преселници – бежанци от Егейска Македония“ досието на своя прадядо, включително молбата му за преселение според гръцко-българската спогодба, подписана от Александър Стамболийски. Той разказва за трудностите и натиска, на които са били подложени бежанците от тогавашните гръцки власти, докато преселението им в България стане възможно.
Бежанците започват своето пътуване на 5 май 1925 г. от Драма, прехвърляйки се в Свиленград, след което преминават през едномесечен карантинен период. Пристигат в Санадиново на 5 юни 1925 г., след като отказват предложение да се заселят в Кърджали. Част от бежанците се настаняват и в съседното Ново село, по-късно преименувано на Осъм и закрито между 1960 и 1962 г., като жителите му се преместват в Санадиново.
Другата книга на проф. Кирилов, „Изповедта на един бежанец“, се фокусира върху автобиографията на Петър Илиев Керезов. Това е ценен документ, разкриващ страданията – репресии, побоища и затвори, които е преживял той и хората около него. Керезов е бил последен кмет на село Ливадище преди преселението, което придава допълнителна тежест на неговите разкази.
Професор Кирилов споделя, че целта му е да съхрани историята, защото „миналото е история, която не трябва да се забравя, а бъдещето е наука, която трябва да се създава“. Когато го питат какво е наследил от предците си, той отговаря, че е наследил вярата в това, че човек трябва да вярва, че ще постигне своето предопределение и ще намери място за себе си и семейството си.
Източник на информация: Българска телеграфна агенция (БТА).
