Национална конференция за споделяне на добри практики в приемната грижа събра в Плевен социални работници, приемни родители и деца, настанени в приемни семейства. Срещата, провела се под наслов „Истории, които променят – добри практики и човешки съдби от приемната грижа“, бе организирана в зала „Катя Попова“ благодарение на инициативата на Община Плевен и Националната асоциация за приемна грижа.
При откриването на конференцията, заместник-кметът с ресор „Хуманитарни дейности“ в Община Плевен, Елина Димитрова, отбеляза: „Днес не е точно ден, в който да говорим за приемната грижа, а ще разказваме истории, ще говорим за хората зад думичките „приеми ме“ – младежите, децата, семействата. Фокусът ни е върху онази тънка част от техния живот, в която търсим и вярвам, че ще намерим решение, за това как те да продължат след 10, 17 или 20 години – как да им бъдем полезни, как да им подадем ръка, да им кажем, че им вярваме, за да обърне това техния живот и тяхната посока.“
В рамките на събитието, приемни родители разказаха свои истории, а младежи, израснали в приемни семейства, споделиха личния си път – образование, професия, лични успехи. Целта на форума бе представяне на успешни модели и устойчиви партньорства в приемната грижа, както и обмен на опит между социални работници от различни области. Областният екип по приемна грижа и Комисията по приемна грижа представиха данни за приемните семейства в региона, където към момента са регистрирани 90 приемни семейства с 84 настанени деца. Десет от тези деца са с увреждания и за тях се грижат приемни родители. Процесът на администриране на приемната грижа се ръководи от Комисията, която заседава ежемесечно в Плевен.
Важна част от конференцията беше фотоизложбата „ПроменениТе – за живота след приемната грижа“. Във фоайето на зала „Катя Попова“ бяха изложени 20 портретни фотографии на младежи от различни градове в страната, които завършват своето средно образование и напускат приемната грижа. Изпълнителният директор на Националната асоциация по приемна грижа, Александър Миланов, споделя: „Това са портрети на млади хора, останали много дълго време анонимни заради ограниченията, които са налагани. Това, което можем да направим, е да покажем техните истории, когато напускат приемната грижа. Каквото и да си говорим, приемната грижа е възможността едно дете да стане личност, благодарение на други хора.“