Плевен, известен като „градът на музеите“ и Плевенската епопея, в момента се изправя пред сериозна водна криза. Жителите на града са принудени да се справят със сушата, използвайки минерална вода, тъй като водата в чешмите е ограничена и не винаги налична. Плевенчани се опитват да живеят „по часовник“ с туби и бидони, въпреки че формално обявеният воден режим е „облекчен“.
Най-големият проблем е остарялата и повредена водопреносна мрежа, която води до загуби над 70% от водата. Основните водоизточници на града са засегнати, а сушата допълнително влошава ситуацията. Въпреки уверенията на премиера Росен Желязков, че до лятото режимът ще бъде премахнат, липсата на цялостен ремонт на мрежата прави това обещание съмнително.
Регионалният министър Иван Иванов алармира, че са нужни 3,7 милиарда лева за подобрение, а Националният борд по водите трябва да действа бързо, за да превърне този кризисен момент в действие. Въпреки положените усилия, жителите на Плевен остават песимисти за скорошното решаване на проблемите.
Липсата на вода усложнява живота на много местни граждани – от млади майки и IT специалисти до медицински лица и маникюристи. Мнозина споделят за трудностите, с които се сблъскват в ежедневието, без да виждат облекчение в близко бъдеще.
Общественото недоволство расте, подкрепено от опозиционни фигури като Чавдар Христанов, който разкрива нередности и настоява за по-голяма прозрачност и отчетност. Въпроси за контрола и управлението на водните ресурси остават открити, докато институциите бавно реагират на критичната ситуация.
Плевен се превръща в ярък пример за това как липсата на ефективно управление може да доведе до широкомащабни кризи, превръщайки сушата не само в политически, но и в социален проблем. Жителите остават в очакване на решителни действия и устойчиви решения.
