Целта на християнския живот е човек да придобие смирението и благодатта на Христос, защото без тази благодат не може да живее с Бог и тя е самият живот. Това каза в проповедта си отец Христо от плевенския храм „Свети Николай“ след неделното богослужение.
Във втората подготвителна неделя преди Великия пост в храмовете се чете евангелската притча за блудния син. По думите на свещеника образът на блудния син символизира цялото човечество, което се е отклонило от правия път, но за него винаги остава отворена възможността за покаяние и връщане към праведен живот.
Отец Христо подчерта, че притчата е актуална от самото съществуване на човека. Според него тя носи утеха за много грешници, но същевременно може да смири и онези, които подобно на фарисеите роптаят срещу Божието милосърдие към падналите. Той обясни, че в притчата бащата олицетворява Бог, а завърналият се син – човечеството, отдалечило се от Него.
Свещеникът посочи, че човечеството се е възгордяло и в безумието си е „строило Вавилонска кула“, като е прахосало не материално наследство, а духовното си богатство. Така е настъпил глад не за хляб, а за Божието слово, а хората са се оставили във властта на „чужди господари“, подтиквани към душевна пустота. Когато са осъзнали заблудата си, са пожелали да се върнат при Небесния Отец, който ги е приел, допълни той.
По думите му притчата се отнася и до всеки човек, който се отдалечава от Божия закон и от Църквата и потъва в грехове. Отец Христо изтъкна, че образът на големия син напомня за човек, който живее без Бога, склонен е към ропот и завист и не умее да цени любовта на Отца.
Ако човек погледне внимателно живота си, ще види, че в различна степен се е отдалечил от Бога и прилича на блудния син, затова трябва „да дойде на себе си“ и да се върне при Небесния Отец, като не забравя, че не е създаден за погибел, каза още свещеникът.
Той направи и сравнение с дървото, което показва, че е живо, като дава листа, цветове и плод. По този начин, според него, и външното благочестие е необходимо за духовния живот – човек да посещава храма, да пали свещ, да украсява иконите с цветя, но и искрено да се моли: „Господи, преди да дойде краят ми, за да не загина, спаси ме!“. Отец Христо напомни, че земният живот е временен и затова вярващите трябва да се трудят и за вечния, за да заслужат Божията милост.
Източник на информацията: БТА.
