Не е възможно човек да изпитва истинско блаженство след извършено злодеяние, защото съвестта се пробужда у всеки и търси изход от греха. Това каза отец Милен в неделната си проповед в плевенския храм „Света Параскева“. По думите му онзи, който чуе гласа на съвестта и последва внушенията ѝ, може да намери пътя към духовен мир.
Свещеникът посочи, че днес много миряни, след необходимата подготовка, са пристъпили към светите тайнства. Той подчерта, че душата, обременена от грехове, има нужда от разкаяние, а примерите от миналото продължават да говорят и на съвременния човек. Според него библейските истории, макар и записани преди хилядолетия, и днес предизвикват съпричастност към доброто и възмущение от злото.
Отец Милен отбеляза, че угризението на съвестта се проявява и у днешните хора, а онези, които са смутили душата си чрез грях, имат дълбока потребност от покаяние. По думите му примирението със съвестта означава да се разсеят „черните облаци“ в душата и да се види Божието всепрощение. Той предупреди, че който не намери „дверите на покаянието“, рискува да спре пред „вратата на отчаянието“.
Свещеникът допълни, че покаянието е акт на свободната човешка воля в земния живот и че когато душата се „погребе“ в покаяние и се отдръпне от вихъра на греховете, може да запази мир не само в себе си, но и около себе си.
В проповедта си отец Милен припомни и че в първата неделя на Великия пост, установена през 842 г., Православната църква чества тържеството на православната вяра над иконоборческата ерес и други ереси преди нея. Той разказа, че на Седмия вселенски събор е възстановено иконопочитанието, а византийската императрица Теодора дала личен пример, като носела образ на Божията майка и го целувала с радост и любов пред всички. В памет на събитието в Константинопол била отслужена тържествена служба и било установено ежегодното му отбелязване.
Отец Милен посочи още, че почитането на светите икони има психологически и исторически основания, като припомни, че хората естествено пазят образите на свои близки на важно място. Според него още по-голяма почит следва да се отдава на иконите, носещи ликовете на светци и мъченици, отдали живота си за вярата. Той подчерта, че иконопочитанието не е идолопоклонство, тъй като идолът е плод на човешкото въображение, докато иконата изобразява евангелско събитие или конкретен светец, а почитта към образа се възнася към първообраза. По думите му вярващите приемат иконите като проводници на Божията благодат.
В края на проповедта си отец Милен призова вярващите да благодарят на Бога пред светите икони, да се преклонят и да поискат сили да продължат поста за спасение на душите си и за наследяване на вечен живот.
Източник на информацията: БТА.
