Постановката „Картини от една екзекуция“ на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен ще има премиера на 18 април. Текстът на британския драматург Хауърд Баркър е поставен в съвременен прочит от режисьора Стайко Мурджев.
Спектакълът е първият проект на Мурджев на плевенска сцена, като за последните три месеца това е третото премиерно заглавие в афиша на театъра. Режисьорът посочи, че актуалността на постановката е заложена най-вече в нейния монтаж и подчерта, че пиесата има пряка връзка с местния контекст, поради което я е избрал специално за Плевен.
Мурджев допълни, че отдавна е искал да работи върху този текст още от студентските си години. По думите му пиесата поставя фокус върху границите на изкуството – къде свършва истината и започва фикцията, кога художественият образ се превръща в пропаганда и длъжен ли е творецът, когато възпява дадена битка, да представи всички нейни страни. Според него текстът провокира и по-общи въпроси за природата на конфликта – екзистенциален, политически или смес от двете.
Режисьорът изрази висока оценка за плевенската трупа, като акцентира върху способността на актьорите да разчитат сложен и интелектуален драматургичен материал и да го превръщат в въздействащо сценично преживяване за публиката. Той отбеляза и значимостта на темите за взаимоотношенията между изкуство и политика в период, в който според него рядко се води реален обществен дебат по тях.
В контекста на съвременните представи за политическа коректност спектакълът поставя въпроса доколко артистите са свободни в изразяването си и дали творчеството може да бъде напълно независимо от наложени обществени рамки и очаквания.
Мурджев припомни, че пиесата е написана през 80-те години на миналия век, а авторът ѝ е не само драматург, но и режисьор и сценограф. Действието се развива във Венеция по времето на Ренесанса, където художничка получава държавна поръчка да изобрази битката при Лепанто. Вместо да следва политическата заявка, тя рисува според собственото си виждане, което води до остър сблъсък между изкуството и властта. В постановката не се търси еднозначно разделение на „прави“ и „виновни“, а се изследва възможно ли е изкуството да съществува самостоятелно извън обществен, политически, религиозен и културен контекст и къде минават границите между чистото творчество и пропагандното послание.
В главната роля публиката ще види Радина Кърджилова. Тя сподели, че работата по спектакъла е била удовлетворяваща за нея и за екипа, като определи ролята си като едновременно предизвикателство, изпитание, риск и удоволствие.
Източник на информацията: БТА.
