В България липсва реален и системен мониторинг на опасните скални и свлачищни райони, въпреки че съществуват сравнително достъпни и ефективни технологии за наблюдение. Това заяви геологът доц. Стефан Велев в ефира на „България сутрин“, като уточни, че проблемът не е в отсъствието на решения, а в липсата на последователно прилагане.
По думите му има различни подходи за проследяване на рискови геоложки процеси, като цената варира според избраната технология. Най-базовият вариант включва използване на дронове, като необходимото оборудване и софтуер излизат приблизително 40–50 хил. лв. При по-сложни системи, например чрез оптични кабели за наблюдение на цял свлачищен масив, разходите могат да достигнат около 300 хил. долара.
Коментарът му идва на фона на активното свлачище по пътя между Смолян и Пампорово. Велев посочи като основни предпоставки за активирането му наклона на терена и геоложката структура – наличие на скали непосредствено под дебела почвена покривка, както и редуване на пясъчни и глинести пластове. Според него именно съчетанието на пропускливи и непропускливи скали е „най-лошият“ сценарий, тъй като глинестите слоеве могат да действат като плъзгателна повърхнина, особено при обилни снеговалежи, валежи и последващо снеготопене.
Геологът отправи критики към държавните структури, като заяви, че липсата на предвидимост е резултат от „тотално безхаберие“ на институциите, които следва да следят тези рискови процеси. Той припомни, че отговорната структура е „Геозащита“ с трите ѝ звена – „Геозащита Плевен“, „Геозащита Варна“ и „Геозащита Перник“. Велев коментира и че сграда в района на свлачището по принцип не би трябвало да е разположена там, макар че е устояла.
Като пример за липса на адекватно наблюдение доц. Велев посочи и автомагистрала „Люлин“, където според него не се прилага мониторинг чрез датчици и сензори. Възможно е да се разчита на периодични огледи и визуално наблюдение, но това не е достатъчно, подчерта той.
Велев изтъкна и по-широк структурен проблем – по думите му България е единствената държава в Европейския съюз без собствена действаща активна геоложка служба, в която учени от Софийския университет, Минно-геоложкия университет и Геологическия институт на БАН да работят по подобни теми и свързаните с тях рискове.
