Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков обяви, че са определени краткосрочни и средносрочни мерки с цел водният режим за Плевен и Ловеч да бъде ограничен до минимум или изцяло избегнат още през тази година. По думите му предстои да започне „много сериозна кампания“, така че при евентуално въвеждане на режим той да е възможно най-лек, а очакванията са дори да не се стига до ограничения.
Изявлението беше направено след работна среща в Министерския съвет, посветена на проблемите с безводието, водопроводната инфраструктура и напоителните системи. Министърът посочи, че с предвидените действия и с изготвения план жителите на Плевен и Ловеч би трябвало да преминат през летния сезон „по коренно различен начин“ и изрази увереност, че резултатът ще бъде постигнат.
На въпрос за други райони в страната, които могат да се окажат в риск от водна криза, Шишков заяви, че в момента се прави цялостен анализ и се провеждат поредица от срещи, за да бъдат очертани всички потенциално проблемни зони.
Справка на ВиК операторите за периода 15–21 юни показва, че 13 общини са били на режим на водоподаване, като засегнатите жители са 14 976 души.
Темата за причините за водните затруднения беше коментирана и от председателя на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по водно дело инж. Пламен Никифоров. В изказване в края на май той подчерта, че проблемите не се дължат единствено на климатични фактори, а и на слабо управление, амортизирана инфраструктура и недостатъчна координация. Според него управлението на водите е разпределено между твърде много институции, което води до размиване на отговорността. Никифоров посочи, че секторът е хронично недофинансиран, но като по-съществен проблем открои липсата на синхрон между различните източници на средства – държавен бюджет, общини, ПУДООС, европейски програми и заеми. Той изрази мнение, че част от проектите се предлагат по политически, а не по целесъобразни причини, и препоръча оптимизиране на управленската структура, одит на направените инвестиции и по-строг контрол върху ВиК операторите.
През втората половина на май министър Шишков съобщи, че по разпореждане на премиера МРРБ, заедно с други ведомства, подготвя подробен анализ на рисковите населени места във връзка с безводието. Той уточни, че ще бъдат разграничени три основни групи проблеми: населени места с недостиг във водоизточника, места с компрометирани довеждащи водопроводи и места с остаряла ВиК мрежа. По думите му краткосрочните мерки могат да донесат само частично облекчение, докато целта е изработване на мащабна четиригодишна програма с траен ефект.
В началото на юни министърът потвърди, че се изготвя пълен преглед на необходимите краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия, като акцентът е върху решаването на безводието като фундаментален проблем. Той припомни и че промените в Закона за ВиК са били наложени заради критични срокове, поставени от Европейския съюз, свързани с финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост.
По темата за институционалните мерки беше припомнено и решението от началото на юли миналата година, когато след приемане на доклад за безводието Временната парламентарна комисия реши да го предостави на Министерския съвет. Комисията възложи на правителството да изготви план за изпълнение на препоръките и да го внесе в Народното събрание в тримесечен срок. Тогава председателят на комисията Младен Шишков от ПГ на ГЕРБ-СДС открои като ключов въпрос създаването на единен орган за управление на водите.
Източник на информацията: БТА.
