Пенчо Славейков възприема страданието като „велик учител“, който извисява човешкия дух, заяви Ваня Йотова – член на Дружеството на писателите в Плевен и директор на Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Долни Дъбник. Тя говори по време на дискусия в Националния пресклуб в Плевен, организирана по повод 160 години от рождението на поета. Събитието беше 14-ата среща от инициативата „Пенчо Славейков днес“ на Българската телеграфна агенция.
Йотова отбеляза, че за Славейков и други големи български творци е натрупана значителна литературна критика, но тя предпочита личния прочит и непосредственото общуване с текста. По думите ѝ върху изграждането на Славейков като личност и автор са повлияли множество обстоятелства, сред които и участието му в литературния кръг „Мисъл“. Според нея срещите и допирът до поети като Пейо Яворов са допринесли той да се утвърди като силна, бурна и противоречива фигура.
Като важни житейски и исторически влияния Йотова посочи, че Славейков е свидетел на Руско-турската война, а опожаряването на Стара Загора оставя трайна следа върху мирогледа му. Тя припомни и участието му като водач на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия през 1883 г. Сред съществените фактори за творческото му развитие, според нея, е и влиянието на Петко Каравелов, което подсилва интереса на Славейков към народното творчество – записването на песни, легенди и приказки.
Йотова добави и лични събития, които, според нея, се отразяват върху духовния път на поета – инцидентът през 1884 г., когато заспива на ледената пързалка, както и сближаването му година по-късно с Алеко Константинов. Това, по думите ѝ, засилва критичното му отношение към обществено-политическата действителност. В този период се появяват и „Момини сълзи“, като Йотова посочи влияние и от Хайнрих Хайне.
Говорейки „като поет към поет“, тя акцентира, че водещ мотив в цялостното творчество на Славейков е именно разбирането му за страданието като сила, която възпитава и извисява. Според нея прологът на „Кървава песен“ изразява най-съкровените му стремежи и желания.
По думите ѝ щастието за Славейков е свързано с родния кът, а любовната раздяла е „зла орисия“. Тя описа страданието при него като силно и болезнено, а самотата – като необходимо условие, за да „грее“ поетът. Йотова посочи още, че в творбите му присъства копнежът по тих, вълшебен край, ревнивото пазене на тайните „като храм“, както и мисълта за смъртта, която може внезапно да настигне човека.
Орисията да бъдеш поет, според изложеното в дискусията, при Славейков се представя като жесток завет, който той следва да изпълни. За него поетът означава свобода – свободно сърце, „сгрято от животворно слънце“, а песните трябва да носят радост и живот. Наред с това в творческия му свят присъстват и мотивите за прекършването, присъдата, заглъхващата песен и трагичния финал.
Въпреки мрака, Йотова подчерта, че Славейков не губи надежда – поставя въпроси за чистия копнеж по светлина и за жаждата за идеал, която поддържа човешкото у човека и придава смисъл на живота. Тя припомни и събитие от 1911 г., когато Славейков е уволнен от директорския пост в Народната библиотека, а това се отразява тежко на здравето му. Заради преждевременната му смърт предложението за Нобелова награда не стига до разглеждане.
Йотова определи Славейков като поет от световна величина, който остава неразбран, но чиято болка не го сломява, а го води към духовно спасение и превръщане на човека в „свръхчовек“ в нравствен смисъл.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се провежда във всички 33 национални пресклуба на БТА. Първата среща от поредицата е била в Трявна на 27 април – родния град на поета, когато се навършват 160 години от рождението му. Разговори по темата вече са се състояли и в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Габрово и Велико Търново.
Източник на информацията: БТА.
