Екип на Регионалния исторически музей в Плевен документира останките от основите на Константиновия мост край античния град Улпия Ескус, разположен до днешното село Гиген, община Гулянци. Проучването е извършено при необичайно ниското ниво на река Дунав, което е позволило заснемането на базите с дрон.
Директорът на музея д-р Володя Попов припомни, че за моста, построен при император Константин I, съществуват множество сведения както в антични източници, така и в резултатите от по-нови археологически проучвания. Съоръжението е било открито лично от императора на 5 юли 328 г.
По думите му мостът е представлявал мащабен комплекс, събрал инженерните възможности на Римската империя в началото на IV век. Той е бил дълъг приблизително 2,5 километра, широк около 6 метра, а височината на конструкцията над водата е достигала близо 10 метра. Смята се, че това е било най-дългото мостово съоръжение над Дунав.
До наши дни са оцелели основите, изградени от каменни блокове и квадри, укрепени с тухлена зидария. Върху тях е била поставена дървена конструкция, по която са се движели хора и товари. От българския вход на моста към румънския бряг са били разположени осем бази, намиращи се на разстояние между 30 и 35 метра една от друга.
Д-р Попов отбеляза, че римската армия е разполагала със специализирани инженерни подразделения, подготвени за изграждането на сложни военни и инфраструктурни обекти. Той направи паралел с Траяновия мост, издигнат около два века по-рано в района на днешния град Дробета-Турну Северин, който е бил свързан с военната експанзия на Рим в Дакия.
За разлика от Траяновия мост, съоръжението при Улпия Ескус е имало предимно гражданско, търговско и административно значение. По него е можело да преминава свободно население и стоки, като е функционирала и митническа служба.
Мостът е съществувал около 70 години. През 80-те и 90-те години на IV век засилилите се нападения на северни племена по границата на империята създали опасност съоръжението да бъде използвано като път за навлизане на варварски групи в римските територии. Съществувал и риск Улпия Ескус да бъде атакуван. Поради тази причина дървената част на моста била опожарена.
При последното заснемане специалистите са установили пет реда римска зидария, изградена с водоустойчив бетон и римски керемиди. Архитектурните особености показват, че при строителството е отделено специално внимание на устойчивостта във водна среда.
Каменният материал е добиван от кариери в района между днешните Никопол и Гулянци. Използван е и мрамор с различно качество. Част от строителния мрамор е доставяна от врачанските находища, като материалът е превозван със салове по река Искър до Улпия Ескус, където е бил обработван.
Археологът от РИМ – Плевен Павел Попов, който е участвал в заснемането, обясни, че базите са локализирани с помощта на местни рибари. Останките не се виждат от повърхността и могат да бъдат открити само с дрон, ако се знае точното им местоположение. В момента те се намират на около 70 сантиметра под водата.
Според Павел Попов при допълнително спадане на нивото на Дунав е възможно да се покажат най-високите части на основите край българския бряг. В посока към румънския бряг останалите структури са разположени по-дълбоко и вероятно са били засегнати или унищожени при оформянето на корабоплавателния фарватер и други дейности, свързани с навигацията по реката.
Предстои специалистите да анализират направените снимки и събраната информация. Очаква се резултатите да допринесат за по-широкото популяризиране на обекта, който в продължение на векове остава скрит под водите на Дунав.
Източник на информацията е БТА.
