Продължителното понижаване на нивото на Дунав край плевенското село Гиген разкри части от останките на Константиновия мост – едно от значимите римски инженерни съоръжения по българските земи, предаде NOVA.
През последните дни фрагменти от моста, които обикновено остават под водата, са станали видими. Според археолога от Регионалния исторически музей в Плевен Павел Попов съоръжението е разполагало с над 30 основи, поставени на приблизително 30 метра една от друга. Те били свързани с дървени арки и конструктивни елементи.
Предполага се, че мостът е бил дълъг повече от два километра, издигал се е почти 10 метра над реката и е бил широк около пет метра. Някои изследователи допускат, че широчината му е достигала шест метра – достатъчно пространство за разминаване на две каруци.
Отдръпването на водите позволява останките да се наблюдават дори от въздуха и създава благоприятни условия за допълнителни археологически проучвания. Специалистите проявяват особен интерес към начина, по който римляните са изградили фундаментите във водата. Част от тях са достигали дълбочина от осем до девет метра.
По думите на Попов строителите са разполагали с изключителни познания и вероятно са използвали специални техники, за да стабилизират основите в речната среда. За времето си подобно постижение е било изключително сложно.
Съоръжението е свързано и с местни предания. Според легенди в строителните материали е била добавяна животинска кръв, на която хората отдават здравината на моста. В района все още могат да се открият древни тухли, останали от римската конструкция.
Археолозите възнамеряват да продължат изследванията, включително под вода. Те се надяват да изяснят повече подробности за устройството на моста и технологиите, благодарение на които части от него са се запазили повече от 1700 години.
