„Емоцията, която дават приемните деца, не може да бъде получена по друг начин“, сподели приемният родител Снежана Панкова по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на приемната грижа. Събитието е част от съвместната инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане „Приеми ме“.
Панкова разказа, че обича много и своите биологични деца, но връзката с приемните деца е различна и трудно може да бъде сравнена. Особено силно я докосва моментът, когато те се обръщат към нея с „мамо“, което ѝ носи енергия и удовлетворение.
Тя е приемен родител вече 13 години. През дома ѝ са преминали 11 деца на възраст от новородени до 12-годишни, включително дете с увреждане. Грижила се е и за две двойки близнаци, а в шест или седем случая е поемала деца като заместващ приемен родител. Наред с това тя отглежда и три свои биологични деца. Избрала е приемната грижа, тъй като така е можела да съчетава семейството и професионалната си дейност.
В началото Панкова смятала, че е добре подготвена за ролята на родител, но скоро разбрала, че ще се сблъска със ситуации, които дотогава е виждала единствено във филми. Трудностите я накарали често да търси подкрепа от психолога Иваничка Мусова и от социалния работник.
„Това не е професия, а призвание. Не е за всеки“, подчерта тя. По думите ѝ хората, които искат да станат приемни родители, трябва да го направят искрено и с готовност да дадат всичко от себе си, защото по този начин реално помагат на деца в нужда.
Панкова отбеляза, че никога не е поставяла финансовата страна на първо място. В момента в нейното семейство живеят 11-годишно момче и осемгодишно момиче, и двете с трудни житейски истории. Тя обаче е категорична, че приемното семейство е само един етап от техния път. Тежкото минало не предопределя бъдещето на децата.
Биологичните ѝ деца никога не са проявявали ревност към приемните деца. Напротив – активно са участвали в грижите и възпитанието им. В семейството дори обсъждали възможността да осиновят някое от децата, но впоследствие осъзнали, че има много хора без собствени деца, които също мечтаят да изпитат радостта от родителството.
Приемният родител сподели още, че раздялата с децата не се преодолява напълно. Времето не заличава болката, а по-скоро учи човек да живее с нея. Най-голямото удовлетворение обаче идва, когато срещу нея застанат осиновители, които дълго са мечтали да имат дете. Тогава тя знае, че е изпълнила своята роля и е дала най-доброто, на което е била способна.
„Това е най-прекрасното. Работим за финала, а не за финансовата част“, каза в заключение Снежана Панкова.
Инициативата „Приеми ме“ е част от проект, насочен към повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане и към модернизиране на системите за социална закрила. Компонент 1 на проекта е посветен на развитието на приемната грижа в България и на подобряването на подготовката на социални работници, общински служители, приемни родители и други ангажирани специалисти. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.
Източник на информацията е Българската телеграфна агенция (БТА).
