Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен модернизира материалната си база с ново оборудване по международен проект за адаптиране на лозарството към климатичните промени. Инициативата е насочена към прилагането на екосистемни мерки за запазване на икономическата жизнеспособност на сектора.
Проектът се реализира по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ VI-А Румъния – България“ за периода 2021–2027 г., като ИЛВ е един от партньорите. Водеща организация е Университетът в Крайова, а останалите участници са Видинската търговско-промишлена палата и румънската асоциация „Правосъдие и младеж – JUST“. Сред асоциираните партньори е Сдружението на дунавските винари.
По проекта институтът е получил дигитални уловки, които се поставят директно в лозовите масиви. Те използват изкуствен интелект за разпознаване на вредители. По думите на директора на ИЛВ доц. Емил Цветанов това е първото внедряване на подобна технология в България.
Закупена е и агродрон система за мултиспектрален анализ. Тя ще се използва в лозя, маточници и вкоренилища. Дронът заснема лозовите насаждения в различни спектрални диапазони, а получените изображения позволяват изчисляването на вегетационни индекси. Чрез тях може да се установи състоянието на храненето на растенията, необходимостта от торене и поливане, както и наличието на други проблеми.
Очаква се системата да помага за ранното откриване на хранителен, здравен или воден стрес при лозите. При появата на заболяване, например мана, проблемният участък ще може да бъде локализиран още в началния му стадий и да бъде третиран самостоятелно. Така ще се ограничи употребата на препарати за растителна защита и ще се прилагат по-щадящи мерки.
В момента се провеждат обществени поръчки за оборудване на лаборатория по молекулярна биология. В нея ще бъдат идентифицирани заболявания, които не могат да се установят без специализирана апаратура. Лабораторията ще подпомогне и ускоряването на селекцията при лозата.
При традиционния подход са необходими около четири години, за да се отгледа растение до първа реколта и да се оцени устойчивостта му към студ, болести и други фактори. С помощта на молекулярните анализи ще може още на ранен етап да се установи наличието на гени, свързани с устойчивостта. Това би могло да съкрати с две-три години процеса по създаване на нов сорт, който обикновено продължава около 20 години.
Сред новото оборудване е и апарат, работещ на принципа на инфрачервената спектроскопия. Този мултипараметричен анализатор също се внедрява за първи път в България. За около две минути той може да определи близо 80 процента от компонентите на химичния състав на мъст, ферментираща мъст и вино.
Уредът анализира показатели като летливи киселини, глюкоза, фруктоза, захари, фенолни съединения, глицерол, както и млечна, ябълчена и винена киселина. С него може да се проследява и съдържанието на азот, необходим за нормалната дейност на дрождите по време на ферментацията. Това позволява по-добър контрол върху процеса и създаването на по-качествено вино.
Апаратът обработва голям брой проби с висока точност и ще се използва както за научни изследвания, така и за контрол на ферментацията. Една от основните цели на проекта е да се проследи влиянието на климатичните промени върху състава на гроздето и върху протичането на ферментационния процес.
Общият бюджет на проекта възлиза на 1 610 750 евро, като за Института по лозарство и винарство са предвидени близо 380 000 евро. От тази сума 80 процента са безвъзмездна финансова помощ, 71 600 евро представляват национално съфинансиране, а 8000 евро е собственото участие на института. Проектът трябва да бъде изпълнен за срок от две години.
Източник на информацията е Българската телеграфна агенция (БТА).
