Временната изложба „По следите на кучето: Древна Тракия“ е представена в Регионалния исторически музей в Плевен. Експозицията проследява връзката между човека и кучето в Древна Тракия чрез сведения от писмени източници, иконографски паметници и археозоологични находки.
Изложбата е подготвена от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в рамките на проекта „Corpus Animalium Thracicorum: дигитален корпус на фауната в тракийските земи (1000 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)“. Проектът е на Института за балканистика с Център по тракология към БАН и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Експозицията е подредена в Първото изложбено фоайе на музея.
Официалното откриване е направено от докторанта към Националния археологически институт с музей Стела Николова и археолога от РИМ – Плевен Павел Попов.
Стела Николова, която работи в областта на археозоологията, отбеляза, че кучето е първото животно, одомашнено от човека. Според нея останките от кучета от палеолита са малко и често трудно се отличават от тези на вълци.
Генетичните проучвания показват, че кучето произлиза от вълка. Смята се, че процесът на опитомяване е започнал преди около 40 000 години и е протичал на няколко етапа чрез взаимодействие и смесване на диви и опитомени популации в различни райони на древния свят.
В праисторически археологически пластове са открити останки от различни подвидове кучета. Макар първоначално животните да не са били многобройни, те постоянно са присъствали в живота на хората и често са изобразявани в сцени на лов.
Кучешки останки са намирани и в богати тракийски могилни погребения. Те били полагани заедно с коне пред входа на гробниците, сякаш изпращали своя господар в отвъдното.
Археозоологът посочи, че в Древна Гърция образът на кучето не винаги е имал положително значение. Животното било свързвано и с богинята на магията Хеката.
Посетителите могат да видят находки от кучета, открити при археологически проучвания в различни части на България. Експозицията представя разнообразните функции на животното – помощник в лова, пазач, пастир, верен спътник на своя господар, както и участник в гадателски практики.
Специално внимание е отделено на кучешки кости със следи от нарези. Те свидетелстват, че в определени периоди и общности кучешкото месо е било консумирано.
Изложбата ще остане в Регионалния исторически музей в Плевен в продължение на един месец.
Източник на информацията: БТА.
