Образованието трябва да бъде издигнато над партийното противопоставяне, дребнавите спорове и злободневните теми. Това заяви пред медиите в Плевен председателят на Комисията по образование и наука в 52-рото Народно събрание Димитър Здравков. Той участва в регионалния форум „Предучилищното и училищното образование – общо дело и отговорност“, домакин на който е Педагогическият колеж на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
По думите на Здравков образованието е въпрос от държавно значение, а образователната политика е хоризонтална и засяга всички сфери на обществения живот. Когато бъде партийно или политически обвързана, последствията са негативни за цялото общество, посочи той.
Председателят на парламентарната комисия определи форума като значим не само заради темата си, но и заради широкото участие в неговата организация, както и заради събирането и анализа на данни. Според него събитието не е формална среща за отчитане на активност, а се провежда в подходящ момент, предвид внесените в Комисията по образование и наука законопроекти за промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Здравков отбеляза, че предложенията на различните парламентарни групи засягат няколко важни въпроса и макар да са разработени с различни акценти, всяко от тях заслужава внимание.
Сред основните теми той открои въвеждането на нов учебен предмет, свързан с религията и добродетелите. Според него необходимостта от подобна стъпка е продиктувана от нарастващата агресия и нетърпимост в обществото. Той подчерта, че училището има важна роля за изграждането на ценности, етика и морал у младите хора.
По думите му предвидените два модула няма да представляват вероучение, а ще включват елементи на конфесионално обучение и нравствени принципи, присъстващи във всяка религия. Здравков призова да се обърне по-голямо внимание на въпроса дали учениците получават достатъчно знания и подкрепа по темите за доброто, морала и обществената отговорност.
Друг важен акцент както във форума, така и в законопроектите, е езиковата подкрепа и интеграцията на учениците. Здравков се позова на резултати от международното изследване PISA и от националните външни оценявания, които показват наличие на функционална неграмотност. Според него една от причините е недостатъчното владеене на българския език.
Той посочи, че слабите езикови умения затрудняват не само усвояването на учебния материал, но и способността на учениците да разбират и анализират света около себе си, тъй като езикът е основно средство за познание и общуване.
Затова се обсъжда възможността още в ранна предучилищна възраст да се установяват езиковите дефицити, а при необходимост децата да преминават през подготвителен клас. Целта е да се изгради необходимата езикова основа и да се предотврати натрупването на затруднения в следващите етапи на обучението.
Здравков даде за пример практики във Франция и Германия, където деца, които не владеят достатъчно добре езика на обучение, се включват в специална подготвителна езикова среда. По думите му това им помага да се адаптират по-бързо и да постигнат по-добри резултати. Според него подобна политика би била полезна и в България, особено за деца от уязвими групи и за семейства, завърнали се от чужбина, чиито деца са израснали в друга езикова среда.
Целта е тези ученици да получат равен старт със своите връстници, да компенсират езиковите си затруднения и да усвояват пълноценно учебния материал, без да натрупват дефицити в хода на образованието си.
Димитър Здравков увери, че предложенията, направени по време на форума, ще бъдат разгледани от Комисията по образование и наука. В рамките на събитието са представени резултати от изследвания, проведени в училища от областите Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен, като е проучено и мнението на учители и директори.
Източник на информацията е БТА.
