Изобретението на Йоханес Гутенберг – системата за тиражиране на книги, е променило света и е направило знанието достъпно за широки обществени групи. Това заяви плевенският творец и уредник на артцентър „Творителница О‘Писменехъ“ Диян Павлов-Джими по време на гостуването си в Националния пресклуб на БТА в Плевен.
Павлов участва в представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветен на темата „Печатът – 180 г. от „Български орел“.
Известен като плевенския Гутенберг, Диян Павлов-Джими от близо 12 години представя пред публика от различни възрасти историята на писмеността и печата. В своите демонстрации той проследява развитието от появата на първите писмени системи и производството на хартия до изобретяването на печатната преса и ролята на печатните букви в съвременния свят.
Сред най-атрактивните части на представленията му е демонстрацията на ръчно производство на хартия по древния китайски метод, свързван с Цай Лун. Още през 105 г. той създава технологията, която се използва и днес, макар вече в промишлени мащаби и с огромна скорост. Павлов отбеляза, че съвременният свят трудно може да бъде представен без хартията, чието потребление в глобален мащаб е значително.
По думите му през хилядолетията хората са писали върху разнообразни материали и са използвали различни инструменти и техники. Съществен прелом настъпва в средата на XV век с изобретението на Йоханес Гутенберг. Около 1455 г. той създава система от метални релефни букви, мастило на маслена основа и преса за отпечатване на текстове, набрани с метални букви.
Според Павлов това изобретение демократизира знанието и поставя основите на прехода към Ренесанса и Новото време. Той припомни, че през 2001 г. в анкета на британския вестник „Сънди таймс“ Гутенберг е определен за личност на второто хилядолетие заради приноса си към развитието на човешката цивилизация.
Само пет десетилетия след изобретението му в Европа вече работят стотици печатни машини, изградени на същия принцип. От отпечатването на Библията от Гутенберг през 1455 г. до края на XV век на континента са произведени над 20 милиона книги.
Диян Павлов подчерта, че съвременната цивилизация дължи съхраняването и разпространението на знанията както на Цай Лун – създателя на хартията, така и на Йоханес Гутенберг – основоположника на тиражираното книгопечатане. Книгите, вестниците, списанията, учебниците и рекламните материали са сред основните носители на информация, преминаваща през поколенията.
Той припомни и приноса на българина Яков Крайков, който около 110 години след изобретението на Гутенберг заминава за Венеция. Там закупува две печатарски преси от сърби и отпечатва „Часословец“ – първата книга на български език и на кирилица.
Яков Крайков е бил едновременно художник, дизайнер, гравьор и създател на шрифтове. По думите на Павлов той е сред най-значимите, но недостатъчно познати български последователи на Гутенберг от епохата на Възраждането.
Информацията е предоставена от Българската телеграфна агенция (БТА).
