Археолози са установили три неизвестни досега антични пристанища, нови данни за пет каменни кариери от римската епоха и вкаменелости от праисторически животни при обход на дунавския бряг между устията на реките Огоста и Искър. Проучването е проведено в края на август и началото на септември, когато рекордно ниското ниво на Дунав е разкрило участъци, които обичайно са под вода. Това съобщи за БТА проф. Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Археологическият екип е изследвал около 50 километра от крайбрежната ивица. Наред с проверката на вече известни обекти специалистите са регистрирали и нови находки, сред които са фосили от животни от разреда на китоподобните. Те са на приблизителна възраст 11 милиона години и са открити както във Врачанско, така и в Плевенско. За тяхното точно определяне е потърсено съдействието на палеонтолози.
Вкаменелостите показват, че в далечното минало районът е имал напълно различен природен облик. Преди появата на човека тук се е простирало древно море между Карпатите и Стара планина, което е предшествало формирането на съвременните реки и хидрографската система, обясни проф. Торбатов.
Сред новооткритите археологически обекти е праисторическо селище от ранния халколит, датирано приблизително от 4000 г. пр. Хр. То се намира край река Искър, в землището на село Байкал, област Плевен, и досега не е било известно на науката. Намерената керамика дава основание на специалистите да го свържат с културата Градешница, позната и от едноименното селище във Врачанско.
Проучването е предоставило и нови сведения за добива и обработката на камък през античността. До този момент в района е била известна една каменна кариера в землището на Горни Вадин. При последния обход са открити още една кариера там, две в други части на изследвания участък, както и по една в землищата на Долни Вадин и Байкал. Така общият брой на регистрираните кариери достига пет.
Според археологическия материал те са били използвани през римската епоха, вероятно и в началото на късната античност. Добиваният камък е служил за строителството на римския град Улпия Ескус край село Гиген, както и за изграждането на редица римски и късноантични крепости по Дунав.
Особен интерес за учените представлява откриването на три неизвестни досега пристанища, функционирали през римската епоха и късната античност.
Едното се намира близо до Оряхово, малко след фериботния комплекс. По думите на проф. Торбатов то със сигурност е било свързано с голямо укрепено селище, обитавано от ранната бронзова епоха до Средновековието. На мястото са открити най-много материали от римския и късноантичния период, поради което специалистът го свързва с известната от писмените източници крепост Аедава.
Второто пристанище е разположено в землището на Долни Вадин, непосредствено до една от каменните кариери и в близост до късноантичната крепост Валериана. Третото е открито край село Байкал, до административната граница между областите Враца и Плевен. Проф. Торбатов го свързва с античната крепост Хунун, която се намира на брега в непосредствена близост до пристанището.
Археологическите находки показват, че районът е бил населен и използван през всички исторически периоди – от ранния халколит до наши дни, посочи проф. Сергей Торбатов.
Източник на информацията: БТА.
