Лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев представи публична лекция на тема „Как една бедна държава може да стане богата, въпреки кризите“ пред пълна зала „Азарян“ в НДК. Бившият финансов министър изложи виждането си за ускорено икономическо развитие чрез инвестиции, модерна индустрия и по-високи доходи, както и за работеща администрация, прозрачни публични разходи и ефективна наказуемост при злоупотреби.
С помощта на карти, графики и преглед на исторически бюджети – от времето на Стефан Стамболов до последните бюджетни рамки – Василев аргументира тезата си, че България може да се приближи до стандарта на „нормална европейска държава“ чрез целенасочени политики за производителност и институционална реформа.
В изложението си той очерта три водещи центъра на световната икономика – САЩ, Европейския съюз и Китай – които според него държат между 65% и 79% от световното производство. По думите му, по БВП на глава от населението през 1990 г. България почти „не се вижда на картата“, като тогава Китай е бил по-беден от страната ни, но впоследствие е изпреварил значително. Василев коментира, че Румъния на по-късен етап е надминала България, макар страната ни да е наваксала част от изоставането през последните години.
Той се спря и на дебата за евентуална ориентация към БРИКС, заявявайки, че двете най-богати държави в тази група – Русия и Китай – са по-бедни от България по съответни показатели, което според него поставя въпроса в кой „клуб“ е по-логично страната да търси ускорено догонване.
По темата за конвергенцията към доходите в ЕС Василев посочи, че през 2006 г., преди членството, България и Румъния са били на 39% от средноевропейското равнище на доходи, а през 2021 г. България достига близо 60%. По думите му, до 2025 г. страната вече е около две трети от средноевропейските доходи, което той представи като по-бърз темп на догонване в последните години.
Като ключови фактори за нарастване на производството Василев посочи четири компонента: образование, капитал и инвестиции, иновации и предприемачество, и институции.
По отношение на образованието той изтъкна, че 85% от хората между 25 и 64 години у нас имат средно или висше образование – над средното за Европа (80%) – но качеството, измерено през резултатите от PISA 2022, е под средното за ЕС. Той аргументира, че ниската производителност не може да се обясни само с образование, като даде пример, че български работници получават значително по-високи заплати при работа в Германия без „да са придобили знания по пътя“.
Вторият компонент – капиталовата обезпеченост на труда – според него е проблем заради по-слабата инвестиционна подкрепа и по-ниското ниво на оборудване. Василев заяви, че в Европа всеки работник работи със „машинен парк“ за около 20 000 долара, докато в България – около 14 000. Като причина той посочи политическо решение в периода на първия кабинет „Борисов“ да не се приложи европейска директива за държавна помощ за инвестиции, която позволява грантово подпомагане при закупуване на нови производствени мощности. По думите му, Румъния е приложила механизма още през 2007 г., докато България – едва през 2023 г., когато няколко големи и десетки по-малки предприятия са разширили производствата си. Василев допълни, че мярката е действала около година и е била прекратена от последващи служебни управления.
Третият компонент – иновациите и предприемачеството – Василев описа като процес от изобретение до пазарна реализация, при който малките компании често се сблъскват с натиск от големите играчи и регулаторни бариери. Той заяви, че Европа като цяло не е достатъчно „готова“ да допуска силна конкуренция срещу утвърдени корпорации, и призова България да води политика на дерегулация и активна защита на стартиращи предприятия, включително чрез привличане на големи инвестиционни фондове и противопоставяне на регулации, които според него обслужват статуквото.
Като най-слаб елемент Василев открои институциите – от съдебната система до административното обслужване – с аргумента, че неефективните процедури и липсата на контрол „изяждат“ ресурс на гражданите и бизнеса. В тази връзка той даде пример с исторически бюджети от края на XIX век, в които били ясно разписани структура, бройки и заплати в министерствата, докато днес, по думите му, част от разходите за персонал се гласуват като общи суми без достатъчна детайлизация. Той критикува и практики от предходни години, при които значителни средства се разпределяли с решения на Министерския съвет без достатъчно ясна парламентарна рамка, и посочи, че през 2022 г. е била въведена по-детайлна разписаност за какво се използват определени средства, която според него по-късно е отпаднала.
Василев изтъкна като пример за прозрачност и разписването на капиталовата програма за пътища „проект по проект“ и заяви, че прекратяването на авансови плащания е ограничило възможностите за злоупотреби. Той допълни, че програмата за общините е била замислена така, че общините да имат предвидим ресурс според населението и да предлагат проекти за финансиране, одобрявани публично и поименно.
В обобщение лидерът на ПП заяви, че икономическият напредък минава през подобряване на образованието, обновяване на капиталовата база и реформа на институциите, включително промени в съдебната власт, прокуратурата и кадровите органи. Според него без наказуемост за корупция инвеститорите ще търсят защита на бизнеса си извън България. Той подчерта и необходимостта от по-голяма прозрачност на разходите в администрацията – с ясно описание на длъжности, бройки и възнаграждения – като мярка, която според него би намалила неефективните разходи.
Василев засегна и външни фактори – геополитически кризи, енергийни цени, отбрана и миграция – като част от условията за икономическа сигурност. Той аргументира, че ЕС трябва да инвестира по-сериозно в отбрана и че България има интерес от дълбока интеграция в Съюза, включително заради механизма на вето, който дава възможност на по-малки държави да влияят на общи решения. Като тема за бъдещ дебат той постави и идея за директно избран „европейски президент“, който да има легитимност да представлява и защитава Европа.
По миграцията Василев заяви, че Европа трябва да премине към модел, при който се приемат хора с визи и предварителна проверка, насочени към нуждите на пазара на труда, като се прави ясно разграничение между хуманитарна и икономическа миграция.
В края на срещата той призова за обществен разговор за това какъв тип икономика иска България – предприемаческа, имитираща или такава, която разчита на случайността – и подчерта, че решенията зависят от законодателната власт и политическите мнозинства. Василев завърши с апел, че изборът за посоката на развитие не е само политически, а е въпрос на обществено решение и участие.
