Плевенската авторка Ива Лазарова разказва за историческите проучвания зад дебютния си роман, героите Келара и Баян и личния избор като една от основните теми в книгата
България през IX век, сблъсъкът между старата и новата вяра, политически интриги и двама млади герои, които преживяват промените от две различни позиции – около това е изграден дебютният публикуван роман на плевенчанката Ива Лазарова „До сетен дъх“.
За създаването му 23-годишната авторка се връща към период от българската история, който я привлича още от ученическите години. Преди и по време на писането тя отделя месеци за исторически проучвания, търси различни източници и се стреми художествената история да бъде максимално близо до представата ѝ за реалността на епохата.
В интервю за Pleven.info Ива Лазарова разказва защо избира именно IX век, как изгражда Келара и Баян и защо не иска да казва на читателите кой от героите е прав.
– Защо избрахте именно България през IX век? Какво Ви привлече в този толкова противоречив и съдбоносен период от историята ни?
– Още от гимназията, при споменаването на IX век в някой урок по история, винаги пише горе-долу едно и също: дошли са просветени хора, които са покръстили невежите и грешни езичници – българите.
Реалността обаче, след много проучване от моя страна, е съвсем различна. Именно тези нюанси на периода разглеждам подробно в романа, и то от различни гледни точки.
Покръстването е толкова съдбоносно събитие, ала толкова малко се говори за неговата важност, как се е отразило на различните прослойки от обществото и дали масово българите са били съгласни с неговото настъпване.
Един от главните движещи сблъсъци в романа ми „До сетен дъх“ е старата срещу новата вяра.
– Споменавате, че зад романа стоят месеци исторически проучвания. Как протече тази работа и на какви източници се опирахте? Имаше ли факт или събитие, на което попаднахте по време на проучванията и което Ви изненада?
– Проучването, за да може „До сетен дъх“ да е максимално исторически достоверен, беше дълго и изчерпателно.
Отново споменавам – аз имам доста стабилна основа поради образованието ми, което направи процеса няколко идеи по-лесен.
Работата ми протичаше в четене на всевъзможни книги, извори, интервюта на професионалисти по темата, документални статии и физически въпроси към професионалисти, до които успея да се докопам за допълнителна информация.
В XXI век е толкова лесно да получим всякаква информация, обаче е изключително важно да я проверяваме неколкократно, за да разполагаме с факти, а не свободни съчинения по дадена тема.
Един от основните трудове е изведен в самия роман „До сетен дъх“. В края на книгата имаме няколко страници от статия, която потвърждава есенцията и достоверността на романа.
Въпреки че съм доста веща в историята, по време на проучванията попаднах на доста интересни и необичайни за мен факти от периода. Доста голяма част съм втъкала в бита на хората от „До сетен дъх“.
– В книгата присъстват бунтът на вярващите в бог Сон, политически интриги и конфликтът между старата вяра и християнството. Кои елементи в романа стъпват върху исторически сведения и къде започва художествената Ви интерпретация?
– Както отбелязах, постарала съм се „До сетен дъх“ да е колкото се може по-близко до реалната история.
Бунтът е истински, напрежението между хората, вярващи в Сон, и покръстването са истински и т.н. Художествената измислица е преплетена елегантно между подробностите.
Както обясних по-рано, не съм чела подобна книга като тази. Героите в книгата не са основани на наистина съществуващи личности. Родът на Баян е бил истински род, имената са истински и верни за епохата.
Може би най-голямата художествена измислица в романа се състои в последните 50 страници от книгата. Само това мога да издам засега.
– Кои са Келара и Баян? Как се родиха тези двама герои и има ли реални исторически личности или човешки истории, които са Ви вдъхновили при изграждането им?
– Келара е млада жена, белязана от загубата и търсеща смисъл в старите богове. В „До сетен дъх“ тя е отражение на обикновените хора в Плиска.
Баян е първороден син на могъщ род, разкъсван между дълга към семейството и собствените си желания. Той е отражение на приближените на владетеля.
Те се родиха след много проучване и имаме възможността да проследим мислите и терзанията им отблизо в романа ми, защото гледните им точки се редуват.
Не са базирани на наистина съществуващи личности, а олицетворяват две различни реалности.
– Любовта, свободата, вярата и изборът са сред основните теми на романа. Коя от тях е най-важна лично за Вас и какво бихте искали да остане у читателя след последната страница?
– Поради сложността на „До сетен дъх“ като създаване и четене, всяка една от темите, засегнати в него, е изключително важна за мен.
По-скоро това, което желая да остане в читателя, е темата за личния избор.
Съвсем преднамерено при писането на романа съм се опитала възможно най-обективно да разкажа историята през очите на героите. Никъде в текста не упреквам нито едно тяхно действие и това, на което най-много държа, е читателят сам за себе си да прецени дали подкрепя даден герой или не.
Смятам, че след прочита на последната страница всеки читател ще си извади различно заключение.
– И накрая – ако трябва да представите „До сетен дъх“ на човек, който никога не е чувал за книгата, само с едно изречение, какво бихте му казали?
– „До сетен дъх“ е книга за забравени богове, личен избор и българска история такава, каквато никога не сме я учили в училище.
– Книгата в момента е в период на предварителни поръчки. Как читателите могат да се сдобият с нея и кога очаквате „До сетен дъх“ да достигне до първите си читатели?
– Всеки читател може да запази своето копие на „До сетен дъх“ чрез предварителните поръчки на сайта ми – ivalazarova.com.
Всяка предварителна поръчка идва със специален двоен книгоразделител, ръчно рисуван стикер, автограф, номерирано копие и ръчно написана картичка до всеки човек от мен.
Всичко – от корицата до печата с линогравюра на картичките – е направено от мен.
Очаквам първият тираж да е физически при мен до една седмица и душата ми се пълни с вълнение и благодат за всеки, който повярва в „До сетен дъх“ още преди тиражът да е напечатан.
Снимки: Ина Лазарова
