Регионалните новини са необходими, но трябва да се основават на проверена информация и да отговарят на всички професионални стандарти в журналистиката, дори когато това означава да не бъдат публикувани първи. В някои ситуации точността е решаваща и може пряко да повлияе върху живота и безопасността на хората, заяви кореспондентът на Българското национално радио в Плевен Латинка Светозарова. Тя участва като гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен по време на дискусия за бъдещето на регионалните новини, организирана от Съвета за електронни медии и БТА.
По думите ѝ, на фона на влиянието на социалните мрежи – които според нея до голяма степен са изместили и отслабили регионалните медии – темата за бъдещето на местната журналистика тепърва трябва да се поставя широко и да достига до повече хора.
Светозарова подчерта, че медиите имат задача да отразяват проблемите и темите, които засягат обществото, а не да „работят сами за себе си“. Според нея социалните мрежи са полезни за общуване, но не могат да бъдат приравнявани на медии. Затова, когато човек търси информация за своя регион, първите въпроси трябва да бъдат доколко тя е вярна, какъв е източникът ѝ и дали не става дума за манипулация.
Тя открои ролята на обществените медии, които трябва да разполагат с кореспонденти на място. Посочи, че БТА и БНР имат присъствие в региона, но в Плевен няма кореспондент на Българската национална телевизия. Според нея това лишава гражданите от възможността местните проблеми, но и позитивните примери и културните събития да бъдат показвани в национален ефир. Така, по думите ѝ, Плевен често попада в новините предимно покрай инциденти, катастрофи и неприятни случаи, докато теми като художници, театър, фестивали и други събития с положителен знак остават встрани или се отразяват минимално.
На въпрос за медийната грамотност и способността на хората да различават фалшиви от достоверни новини, Светозарова отбеляза, че през последните години се провеждат обучения, особено сред ученици. Тя допълни, че подобни инициативи вече обхващат и по-възрастни хора – например чрез курсове в Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен. Според нея те помагат на хората да бъдат по-взискателни към информацията, тъй като част от аудиторията не осъзнава, че публикации във Фейсбук не винаги са верни и могат да бъдат субективни или целенасочено подвеждащи. По думите ѝ, и младите се нуждаят от подобна подготовка, защото им липсват житейски опит и устойчивост срещу манипулации.
Дискусията в Плевен беше проследена и от представители на Общинския медиен център, сред които директорът Иван Кръстев и журналистът Здравка Тенева.
От БТА съобщиха, че са поканили да се включат всички регионални журналисти, независимо от медията, за която работят. В пресклубовете на агенцията в 32 града извън София участие са потвърдили над 100 регионални журналисти, без да се включват кореспондентите на самата БТА. Покани са били изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до членовете на парламентарната комисия по културата и медиите, до пресслужбите на президентската институция, Народното събрание и Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.
Източник на информацията: БТА.
