Мариян Стефанов е от лицата, които плевенската публика познава и обича – от приказните герои в детските спектакли до мащабните роли в класическия репертоар на ДКТ „Иван Радоев“. Той е част от трупата на ДКТ „Иван Радоев“ в Плевен от 2010 г. и днес е един от двигателите на местната сцена.
Разговаряме с Мариян между репетициите и турнетата за препълващия салоните спектакъл „Бай Ганьо“. За pleven.info и читателите ни той сподели за магията на театъра, за работата с големите режисьори и за взискателната плевенска публика, която не прощава „евтиния“ хумор.
Името му обаче вече не е познато само на театралните почитатели – участието му в хитовия сериал „Мамник“ под режисурата на Виктор Божинов го направи разпознаваем в цяла България. Как се пренася детайлът от кукления театър пред камерата и защо опитът на плевенска сцена е бил ключов за изграждането на образа на Митко?
Ето какво ни разказа самият Мариян Стефанов броени дни преди финала на сериала:
– Над десетилетие си част от трупата на ДКТ „Иван Радоев“ в Плевен. Как се промениха театърът и публиката през годините?
– Има доста разлики от момента, в който съм започнал в театъра. Самият театър доста се промени като интерес. Хората започват да имат различни интереси, имат си различни проблеми и искат в театъра да видят нещо различно от ежедневието си. Театърът се променя всеки ден, което е нормалното. Няма как да е едно и също.
Публиката също се променя за тези години.
А плевенската публика е доста интересна, защото тя не е тази масовата публика, която хората знаят.
Тя е малко по-особена като цяло. Те не се смеят на всичко, не харесват всичко. Имат едни изисквания, които нас като актори ни държат на педал и ние винаги трябва да сме в крак, винаги трябва да сме интересни и да сме един отзвук на това, което се случва в страната. Затова съм и благодарен, защото тя определя реално вкуса – тоест ние го определяме, но чрез нея.
– Да, плевенската публика е доста взискателна и е известна с това. Има ли роля, за която си се притеснявал как ще бъде приета именно тук, пред плевенчани?
– Не, честно казано, не съм имал такава роля. Аз си изработвам ролите и се опитвам да си ги защитавам от първата до последната секунда, не си оставям героя никога в калта. И дори най-малките роли, които съм изиграл, съм ги играл на сто процента. Спорил съм понякога с режисьорите, само и само да защитя героя си и да не изпадаме в някакви състояния, които не са много приятни.
Като цяло съм такъв актьор, който е отдаден на героя си.
– В „Бай Ганьо“ изпълняваш главната роля. Какво е усещането да влезеш в такъв емблематичен текст, който е толкова обичан, но и плашещ за всеки актьор?
– Българите хем познават Бай Ганьо, хем само си мислят, че го познават, а всъщност много хора въобще не го познават.
Признавам си, че ми беше много трудно. Трудна роля, тежка роля. Чисто емоционално аз имах вътрешни някакви борби със себе си за тази роля. Особено както преди мен са я играли най-големите като
Георги Калоянчев, Николай Урумов и Герасим Георгиев – Геро.
Това са все големи имена в българския театър и кино. И сега аз трябваше да защитя Плевен с моето представяне. Беше ме страх, но с Ваньо Танев, режисьора на представлението, много си говорихме, че трябва да избягаме от клишетата и да представим нашия прочит на пиесата. Че представлението трябва да е различно, съвременно. И си мисля, че в крайна сметка отзивите на публиката са тези, които определят, а през тези три месеца сме изиграли 15 представления пред пълни салони. И не само в Плевен. Вече имаме 7 – 8 турнета, играхме и в София. Сега предстои турне във Варна и още няколко други градове следващия месец.
– Как пречупи този класически образ през модерната призма и какви са реакциите на хората след представление в Плевен?
– Навсякъде залите са препълнени, което малко ме учудва. Но явно хората искат да видят и нашия прочит, който е много съвременен. Друго, което ме радва, е, че
накрая хората идват и казват, че са дошли предубедени, но това се е променило.
Като идват да ме поздравят, казват, че са видяли някакъв огън, някаква свръх енергия, която не са очаквали просто от мен и от моите колеги. И въпреки че колегите не са главните действащи лица, ако не са те, аз не мога да направя ролята на Бай Ганьо – работата е екипна. Това е наше дете.
– Има едно твърдение, че е по-трудно да разсмееш публиката, отколкото да я разплачеш. Вярно ли е? Сериозните или комичните роли са ти по-трудни?
– Да, вярно е това. Не сме го измислили ние това. Вярно е, че много е трудно да се разсмее, особено плевенската публика. Тя е на доста високо ниво и не се смеят на евтиното. Искат хумор, който да е на нивото им явно. На мен лично ми е по-лесно да ги разсмея, без да звуча с голямо самочувствие. Но и режисьори, и колеги са ми казвали, че аз не се правя на смешен, а просто съм смешен. И оттам хората започват бързо да ми вярват на сцената. Защото имам много колеги, които са много добри актьори, обаче комедията не е силната им страна, защото те се правят на смешни. И публиката това много бързо го разбира. Докато при мен този проблем е на по-малък процент, защото не ми се налага да играя толкова.
А да разплачеш публиката, според мен, не е много трудно в момента, защото
хората идват на театър почти разплакани.
И не е толкова трудно да ги доразплачеш. Ежедневието е толкова тягостно в момента, че не мисля, че е особено трудно да се разплачат.
– Завършил си „Актьорство за куклен театър“ в НАТФИЗ при проф. Боньо Лунгов. Помогна ли това специфично образование пред камерата в „Мамник“?
– Може би да, въпреки че при куклите е доста по-ярко всичко, доста по-преекспонирано. Но моят професор работеше много за детайла. А тук се срещнах с Виктор Божинов, който работи също за детайла, но в киното. И аз виждах в Божинов много от моя професор заради задачите, които ми даваше – той работеше по същия начин, въпреки че е различно куклен театър и кино. Начинът, по който и двамата работят, стилът им и това да търсят детайла, да търсят финеса в изпълнението, а не общия план,
да търсят най-малката мимика, най-малката усмивчица –
това е много общо между тях. Всичко говори, всичко казва нещо в киното. И това много ми харесваше във Виктор Божинов, че работи точно по този тънък и изтънчен начин.
– И това води към следващия ми въпрос. Виктор Божинов е известен с това, че изисква много от актьорите си. Какво ново откри за себе си като артист по време на снимките?
– Може да се каже, че Божинов разкри една моя нова страна, защото все пак Митко от „Мамник“ е много далеч от мен самия. И аз досега съм се изявявал в едно друго амплоа. Публиката не ме познава в такъв образ, особено плевенската и ловешката. А тук
Виктор Божинов извади от мен едни други светове, които аз самият не съм подозирал, че ги имам –
една драма, една дълбочина, която не съм очаквал аз самият, че мога да направя. Но явно опитът, който съм натрупал в театъра през тези 15-ина години, доста ми е помогнал и съм се развил до някаква степен. Както и срещите, които съм имал с режисьорите през годините, а те не са малко: Димо Дешев, Николай Урумов, Лилия Абаджиева, Владлен Александров, Бойко Илиев, Александър Морфов, Валентин Танев, както и две премиери с чуждестранните режисьори Алексндра Кардалевска от Македония и Филип Лос от Русия.
– Трудно ли беше да приемеш интимността на екрана и липсата на публика? Какво ти даде екранът, което сцената не може, и обратното?
– Екранът ми даде точно това – хем свръхяркост, хем супер минималистични жестове на изразяване. Докато в театъра е ясно, че публиката има голямо значение. Аз ги чувам на сцената –
чувам дишането, чувам всяка една реакция на публиката,
усещам ги някак си. Разликата е огромна.
– Очакваше ли сериалът да стане такъв хит?
– Честно казано, може да прозвучи малко… не в мой стил – малко амбициозно, но още по време на снимките знаех, че сериалът ще стане хит. От начина, по който се заснема, от екипа, който беше зад него – може би 100 души на терен всеки ден. Това са най-големите, може би, в момента. И операторът Тони Бакарски, и режисьорът Виктор Божинов, и продуцентите от Global Films – още тогава усетих, че това ще бъде нещо по-различно от другите неща, които сме гледали напоследък на екрана. И знаех, че и публиката ще бъде доста изненадана. Доколкото знам, вече
има интерес към сериала и извън пределите на страната,
така че се надявам да има същата популярност и там.
– Това е чудесна новина. А как се промени животът ти и разпознаваемостта ти по улиците, откакто влезе в този проект?
– Нищо не се промени и няма да се промени, защото аз съм много земен човек. Да, има разлики – хората ме срещат и ме поздравяват, искат да се снимат с мен, но това са някакви нормални неща, които приемам. Все пак това ми е работата – просто е по-публична и няма как да не е така. Но другото, което ме радва, е, че хората не са нахални и се съобразяват.
– Какво предстои на сцената? Подготвяш ли нови заглавия, които не бива да пропускаме?
– В Плевен в момента не подготвям нови заглавия. Имаме много предстоящи участия с „Бай Ганьо“ и съм концентриран в него. Който не е успял да го гледа, може да му се наслади. Много е актуален в момента и с това, което се случва в страната. Предстоят избори, а в самото представление също правим избори…
Случайно или не – в тренда сме.
Бях започнал репетиции в Ловешкия театър, тъй като все пак съм от Ловеч и имам участия и там. Направихме две заглавия, а сега започнах трето. Но с тази ситуация, в която се намира страната, се наложи спиране на подготовката на пиесата. Най-вероятно ще продължим през есента.
– А след сериала следват ли нови проекти в киното, извън театралния живот?
– Да, наскоро спечелих един кастинг. Много скоро ще снимам една комедия, за която вече ще съм си в свои води. Не мога да кажа заглавието, но лятото ми предстоят снимки. Целият август месец ще снимам това българско заглавие, което пак е по поредица от книги, но не мога да влизам в подробности.
– Може ли да се надяваме на продължение на „Мамник“?
– Доколкото знам, ако всичко е наред, би трябвало да видим на екран и „Лехуса“, която е втората книга.
Снимки: Личен архив Мариян Стефанов
