На 16 октомври 1810 година Плевен става арена на важно историческо събитие. По време на Руско-турската война от 1806–1812 г. войските на руския генерал-майор граф Михаил Семьонович Воронцов превземат града и разрушават каменната крепост Керван сарай, която в продължение на векове е част от укрепленията на Плевен.
През есента на 1810 г. генерал Воронцов се насочва към Плевен с военен отряд, наброяващ приблизително 3000 пехотинци и 1000 конници. Основната цел на похода е осигуряването на продоволствия за руската армия, която води военни действия срещу Османската империя.
Водачи и преводачи на руските войски са българи от Плевенския край, напуснали родните си места по време на кърджалийските размирици. Към отряда се присъединяват и множество местни жители, които помагат както при снабдяването и транспорта, така и непосредствено във военните действия.
На 16 октомври руските части успяват да овладеят Плевен и да разрушат крепостта Керван сарай. След превземането на града отрядът на Воронцов продължава настъплението си към Ловеч и Севлиево.
Керван сарай – забравената крепост на Плевен
Историята на разрушената крепост започва няколко столетия по-рано. Още през първата половина на XV век синовете на османския военачалник Михал бей издигат в Плевен малко, но добре укрепено съоръжение.
Крепостта имала четириъгълен план, а в центъра ѝ се издигала внушителна многоетажна жилищно-отбранителна кула, известна в крепостната архитектура като донжон.
Стените били изградени от камък и смесена зидария. В горната им част имало специални издадени съоръжения за стрелци и машикули – отвори, през които защитниците можели да отбраняват подстъпите към укреплението.
Централната кула била с квадратна основа, а най-горният ѝ етаж се разширявал над основния обем и завършвал със зъбери. Според изследователите архитектурните особености на съоръжението свидетелстват за влиянието на средновековните български строителни традиции и за вероятното участие на местни майстори в изграждането му.
Днес от някогашната крепост е запазена само част от югоизточната ѝ стена, намираща се в района на Регионалния исторически музей в Плевен.
Местното население плаща висока цена за подкрепата си
Участието на българите от Плевенско на страната на руските войски има тежки последици. След оттеглянето на армията на Воронцов селищата, чиито жители са подпомагали настъплението, са подложени на нападения и насилие.
Особено тежко пострадват Долна Митрополия, Гривица, Нежовец, Пелишат, Къшин и други села в региона. Сред засегнатите места е и Кайлъшкият манастир. Нападенията са извършвани от въоръжени арабски и арнаутски формирования, а местното население понася последствията от подкрепата си за руската армия.
Събитията от октомври 1810 г. остават важен, макар и сравнително слабо познат епизод от миналото на Плевен. Те се разиграват повече от шест десетилетия преди прочутата Плевенска епопея от 1877 г., превърнала името на града в символ на Руско-турската освободителна война.
Датата 16 октомври напомня не само за разрушаването на една от старите крепости на Плевен, но и за участието на местните българи във военните събития от началото на XIX век, както и за тежката цена, която част от населението заплаща за това.
Исторически източници: „Крепостно строителство по българските земи“ (Балабанов, Бояджиев, Тулешков, 2000 г.); „Археологически паметници в Плевенски окръг“ (Митова-Джонова, 1979 г.); „Български крепости“; исторически сведения за Плевен и село Пелишат.
