Осем области в България се открояват с най-висок дял домакинства с големи енергийни разходи или затруднения да покриват сметките си за отопление и охлаждане. Това са София, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен, като най-уязвими според оценката са София, Разград и Велико Търново.
Изводите са от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. Картата обединява на едно място официални данни не само за броя уязвими лица в национален мащаб, но и за специфичните нужди на домакинствата по региони и области, като отчита доходите, състоянието на жилищните сгради и необходимото количество енергия за отопление и охлаждане според местните климатични условия. Използваните данни са от Националния статистически институт и Агенцията за социално подпомагане, посочват от WWF България.
Организацията отбелязва, че България е сред най-засегнатите държави в ЕС по отношение на енергийната бедност. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие около 1,8 млн. души у нас — приблизително 30% от населението — са под линията на бедност, което се равнява на около 900 000 домакинства. За сравнение, на ниво Европейски съюз засегнатите от проблема са около 11% от населението.
Въпреки мащаба на проблема, според авторите на анализа страната изостава в разработването на целенасочени и качествени политики. Като пример се посочва Социалният план за климата, при който се предвижда разпределяне на значителни средства за 100% финансиране на саниране без обвързване със социалния статус на живеещите в сградите. По този начин публичен ресурс може да бъде насочван и към домакинства, които не са сред уязвимите. Отделно се отчита риск, свързан с разчитането мерките да бъдат изпълнявани изцяло от институциите при недостатъчен административен капацитет, което може да остави част от нуждаещите се без подкрепа.
Картата оценява уязвимостта чрез общ индекс, изграден от три подиндекса и общо 11 показателя. Анализът включва социална уязвимост (като безработица и дял на домакинствата с доход под линията на бедност), енергийна бедност (невъзможност за поддържане на нормална температура у дома, проблеми с жилищни условия като течащ покрив, влага и мухъл, както и трудности при плащане на комунални сметки) и енергийни нужди (необходима енергия за отопление и охлаждане според климата, липса на мерки за енергийна ефективност и др.). Според доклада в най-уязвимите области се концентрира най-голям брой домакинства, които попадат едновременно в рисковите групи и по трите направления.
