В Плевен отбелязват Атанасовден с над 700 именици, които празнуват на 18 януари. Според народните вярвания, зимният Св. Атанас на този ден съблича кожуха си, за да дойде лятото, и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Тази традиция е довела до наименованието на празника като „Среди зима“.
В община Плевен, най-многобройните именици на този празник са мъжете с името Атанас – 316, а при жените доминира името Ася с 170 празнуващи. След тях се нареждат дамите с име Атанаска – 92, както и Тинка – 67, Наско – 54, Нанси – 17 и Тина – 11. Рядко срещаните имена включват Нася – 5, Таньо/-ю – 4, а по двама са тези с имена Настя, Танко, Танка и Танас.
Православната църква почита на този ден паметта на Св. Атанасий Велики, известен като стожер на истинното учение на църквата. Светецът се чества два пъти в годината – на 2 май (летен Атанасовден) и на 18 януари, заради неговите заслуги в опазването на църквата от ереси.
Атанасовден се счита за патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Също така се отбелязва като обред за умилостивяване на чумата, шарката и антракса. В някои райони вярват, че на този ден се ражда чумата и за да се предпазят, жертва се черна кокошка или агне. Приготвя се курбан, който се раздава, като всеки трябва да опита, за да избегне тежки заболявания. Интересен обичай е формата на обредния хляб – домашно приготвен във формата на куче, което се вярва, че плаши чумата. Също така се избягва паленето на лампи, за да не видят болестите домовете и да се заселят в тях. Забранява се на жените да шият и плетат, а добитъкът да се впряга. Не трябва да се готвят и поднасят леща или боб, защото те напомнят на шарката.
