В неделната си проповед в плевенския храм „Света Параскева“ отец Иван подчерта, че разумът направлява човешките чувства, желания и действия, а мислите стоят в основата на нравственото поведение. По думите му именно затова Христос отдава голямо значение на разума и помислите като част от пътя към спасението, а сред важните светоотечески наставления е правилото, че разсъдителността стои над всички добродетели.
След края на неделното богослужение свещеникът се обърна към събралите се вярващи с призив човек да пази не само тялото си, но и ума си от греха. Той постави акцент върху това, че усилията и трудът имат смисъл, когато са насочени към Божията слава, като цитира премъдрия Иисус с насърчение хората да търсят общуване с разумните и да водят разговори в съгласие със закона на Вишния.
Отец Иван обясни, че помислите са фундаментът на духовния живот и без трезвен контрол над тях добродетелният път е невъзможен. Според него борбата с греха и страстите трябва да започне именно от изкореняване на греховните мисли, защото те подкопават духовната устойчивост на човека.
В проповедта си той се позова и на св. Макарий Велики, напомняйки за необходимостта да се бди над душата и да не се допуска съгласие с „скверни и зли помисли“. Свещеникът сравни влиянието им с заразяване – както тялото може да се оскверни чрез нечистота, така и душата се помрачава, когато се свързва с лоши мисли и ги приема.
Като практическо средство за противодействие на нечистите помисли и пороците отец Иван открои труда – както физическия, така и умствения. Той припомни изречение на древните отци, че трудът е чест за тялото и спасение за душата, и призова вярващите да побеждават греховните помисли „всеки ден и час“.
В Третата неделя след Петдесетница Църквата чества събор на светите Доростолски мъченици и паметта на свети мъченик Юлиан Тарски (Киликийски).
Източник на информацията: БТА.
