Приемната грижа изисква пълна отдаденост, търпение и готовност човек да приеме болката на дете, което е преживяло отхвърляне или пренебрегване. Това сподели приемната майка от Славяново Цветослава Лазарова в разговор по проекта на Българската телеграфна агенция (БТА) „Приеми ме“.
Лазарова е текстилен инженер по образование и от 2016 г. е професионален приемен родител към Община Плевен. Тя се грижи за деца на възраст от 0 до 3 години, включително за такива с леки физически увреждания. Майка е на три деца – две биологични дъщери на 34 и 26 години и осиновен 10-годишен син, който е бил първото ѝ приемно дете.
До момента в дома ѝ са били настанени седем деца – пет момчета и две момичета. Три от тях са били без здравословни проблеми, а останалите са имали леки физически увреждания. В момента Лазарова се грижи за седмото си приемно дете, което също е с увреждания.
Желанието ѝ да стане приемен родител се появило още в края на 80-те години. Като ученичка посетила дом за деца и срещата с тях оставила траен отпечатък в съзнанието ѝ. Спомня си протегнатите ръце и погледите на децата, които я накарали още тогава да поиска да приеме едно от тях в дома си. По-късно, когато видяла позната, която се грижи за приемно дете, Лазарова започнала да проучва възможностите и за по-малко от месец взела решение да кандидатства.
Според нея най-трудна е първоначалната крачка – човек да реши да поеме отговорност за непознато дете. Приемният родител трябва да промени ежедневието и навиците си, да бъде на разположение денонощно и да постави нуждите на детето на преден план. Тя подчертава, че приемното родителство се различава съществено от биологичното, защото изисква готовност да приемеш чуждата болка и да дадеш на детето сигурност, обич и усещане за принадлежност.
За да бъде успешно, приемното родителство изисква сериозна подготовка и подкрепа от цялото семейство. Лазарова разказва, че двете ѝ биологични дъщери са приели решението ѝ и не са проявявали открита ревност. По думите ѝ този вид родителство позволява на човека да се посвети изцяло на грижите за детето, но същевременно носи и допълнителна отговорност пред институциите и държавата.
Приемният родител трябва да помогне на дете, което често е било пренебрегвано, неглижирано или лишено от обич, да изгради доверие и да разбере какво представляват любовта, грижата и майчината топлина. Това изисква постоянство и огромно търпение, смята Лазарова. Самата тя определя приемното родителство като причина да стане по-дисциплинирана, последователна и търпелива.
Тя отбелязва, че извеждането на деца от биологичните им семейства е крайна мярка. То се предприема при случаи на насилие, тежко неглижиране, тормоз или други обстоятелства, които застрашават детето, след като са направени опити за работа със семейството и неговите близки.
Лазарова е приемен родител вече десет години. Според нея една от причините в системата да липсват млади хора са неблагоприятните условия, при които работят професионалните приемни родители. Тя посочва, че те обикновено нямат трудови договори, а работят по граждански, което ги лишава от права като болничен, отпуск, обезщетение при безработица и осигуряване за общо заболяване и майчинство.
По думите ѝ приемните родители имат осигурителен стаж, пенсионни и здравни осигуровки, но не се ползват със същата защита като работещите по трудово правоотношение. Затова тя смята, че е необходимо създаването на специален вид договор, който да гарантира по-добра защита за хората, ангажирани с тази отговорна дейност.
Най-тежкият момент в приемната грижа обаче остава раздялата с детето. Лазарова казва, че нито обучението, нито професионалният опит могат напълно да подготвят човек за този етап. Болката е неизбежна както за приемния родител, така и за детето, дори когато раздялата е част от успешното приключване на грижата.
За Цветослава Лазарова приемната грижа е не просто професия, а мисия и кауза. Тя я приема като възможност да помогне на детето да преодолее душевните си травми и да изгради усещане за сигурност. Когато настъпи моментът на раздялата, приемният родител трябва да приеме, че е изпълнил своята задача, макар това да е емоционално трудно.
Информацията е предоставена от Българската телеграфна агенция (БТА) по проекта „Приеми ме“.
