„Емоцията, която дават приемните деца, никой и никъде не може да даде“, сподели приемният родител Снежана Панкова по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на приемната грижа. Срещата се проведе в рамките на съвместната инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане „Приеми ме“.
Панкова разказа, че макар да обича силно своите биологични деца, връзката с приемните деца носи различно и несравнимо усещане. Особено силно я трогва моментът, когато те се обръщат към нея с „мамо“.
Тя е приемен родител от 13 години. През дома ѝ са преминали 11 деца на възраст от новородени до 12-годишни, включително дете с увреждания. Грижила се е и за две двойки близнаци, както и за шест или седем деца в рамките на заместваща грижа. Панкова има и три свои биологични деца. Избрала е приемното родителство, за да съчетава грижата за семейството с професионалната си реализация.
По думите ѝ в началото е смятала, че е подготвена за предизвикателствата на родителството, но реалността се оказала различна. Налагало ѝ се да се справя със ситуации, които дотогава е виждала единствено във филми. В трудните моменти е разчитала на подкрепата на психолога Иваничка Мусова и на социален работник.
„Това не е професия, а призвание. Не е за всеки“, подчерта Панкова. Тя призова хората, които обмислят да станат приемни родители, да подхождат към решението си с любов и всеотдайност, защото по този начин реално променят живота на деца в нужда.
Панкова каза, че никога не е поставяла финансовата страна на първо място. В момента в нейното семейство се отглеждат 11-годишно момче и 8-годишно момиче, и двете с трудни житейски истории. Тя обаче подчерта, че приемното семейство е само един етап от пътя им. Тежкото минало не предопределя бъдещето на децата.
Биологичните деца на Панкова не са проявявали ревност към приемните деца. Напротив, те активно са участвали в грижите и възпитанието им. Семейството дори е обсъждало възможността да осинови едно от децата, но е стигнало до извода, че има много хора без собствени деца, които заслужават да изпитат радостта от родителството.
По думите на приемния родител раздялата с децата не се преживява напълно. „Времето не лекува, а ни учи да живеем с раздялата“, каза тя. Въпреки болката, най-щастливият момент е срещата с осиновители, които дълго са мечтали за дете. Тогава приемният родител знае, че е изпълнил своята задача и е дал най-доброто, на което е способен.
„Това е най-прекрасното. Работим за финала, а не за финансовата част“, заяви в заключение Снежана Панкова.
Инициативата „Приеми ме“ е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1. Той е насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаването на капацитета на социалните работници, общинските служители, приемните родители и други ангажирани страни. Проектът се финансира по програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.
Източник на информацията: БТА.
