Сред стотиците държавни имоти, предложени за продажба в новата програма на Министерски съвет, попада и бившето противобомбено убежище и обучителен център на Гражданска защита в района на паметника „Майка България“. Имотът, описан като „самостоятелен обект в сграда – Център за обучение“, се намира на бул. „Скобелев“ № 3, вход Б, сутерен и е с площ 543 кв.м., е собственост на МВР – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН).
Съгласно кадастралните данни, имотът е с идентификатор 56722.663.14.2.70, като площта е разпределена между два отделни обекта – един с площ 195 кв.м., и друг с 303 кв.м., и двата със статут на държавна частна собственост. Общата квадратура съвпада с посочените в справката 543 кв.м. Именно този обект е оборудван като бомбоубежище, част от мрежата за гражданска защита.
Сградата е включена в списъка с „неизползваеми и ненужни“ имоти, предложени за продажба от държавата без обществен дебат. Макар и все още да не е обявен търг за продажбата му, то вписването на обеката в този списък в показателен за това, че има такива намерения.
Решението повдига множество въпроси: Защо Министерството на вътрешните работи се отказва от такъв тип защитна инфраструктура? Има ли анализ дали обектът може да бъде реновиран или използван от местната власт? И каква цена ще получи държавата за имот със стратегическо разположение и функции?
В светлината на новата карта с над 4400 имота за продажба, създадена от Юруков и базирана на публичните данни, става ясно, че процесът е бил воден при изключително слаба прецизност, често без ясна методология, критерии или дори базова информация като GPS координати и предназначение на обектите.
В този контекст, продажбата на обекти като убежища и исторически сгради изглежда не просто като загуба на активи, а като абдикация от дългосрочно мислене за обществения интерес. Случаят с убежището в Плевен е пореден пример за нуждата от реална прозрачност, граждански контрол и поставяне на въпроса: Кой, защо и как продава държавата?
