Изследването на бъбреците може да даде важна информация за общото състояние на организма, заяви на пресконференция началникът на Клиниката по нефрология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ в Плевен проф. д-р Бисер Борисов. Срещата с медиите се състоя в клиниката по повод Световния бъбречен ден.
Проф. Борисов припомни, че инициативата се отбелязва във втория четвъртък на март, като началото ѝ е поставено през 2006 г. По думите му бъбрекът е орган, чрез който лесно може да се проследи „вътрешният свят“ на човешкото тяло, тъй като реагира бързо при проблеми като дългогодишна хипертония, за която пациентът може и да не подозира.
Най-застрашени са хората с високо кръвно налягане, захарен диабет, пациенти с вече установени бъбречни заболявания, както и възрастните над 65 години. При тази последна група рискът е особено висок, тъй като се приема, че близо половината от хората над тази възраст покриват критериите за хронично бъбречно заболяване.
Според проф. Борисов в световен мащаб броят на бъбречните заболявания нараства, основно заради застаряването на населението и увеличаването на придружаващите заболявания при възрастните. Очакванията са към 2030 г. близо един милиард души да живеят с хронично бъбречно заболяване, което да се превърне в петата най-честа причина за смърт. В момента засегнатите се оценяват на над 830–850 милиона, а в България честотата на бъбречните заболявания надхвърля 13 процента.
На този фон Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ също отчита ръст на хоспитализираните пациенти. През 2023 г. в отделението са преминали 460 болни, през 2024 г. – 860, а през 2025 г. – над 1100 пациенти с различни по характер заболявания. Около 10 процента от тях са били с остро бъбречно увреждане, а над 60 процента са отговаряли на критериите за хронично бъбречно заболяване. Извършени са и 15 бъбречни биопсии с цел уточняване на диагнозата.
В отделението по диализа през 2023 г. са направени общо 8000 диализни процедури, а през 2025 г. те вече са над 11 000. Консултативна помощ са потърсили над 200 пациенти от различни региони на страната. Повече от 20 процента от процедурите са били при хора с остро бъбречно увреждане. В момента хрониодиализно лечение се провежда на над 80 пациенти с терминална бъбречна недостатъчност.
Проф. Борисов подчерта, че хроничното бъбречно заболяване често протича без характерни симптоми и без болка. Нерядко се установява високо кръвно налягане, а в някои случаи се появяват отоци по тялото, най-често по долните крайници или по лицето. Заради късното откриване в големите медицински центрове почти половината от пациентите с терминална бъбречна недостатъчност постъпват за лечение едва когато вече е необходимо бъбречно заместващо лечение – диализа или трансплантация.
Началникът на клиниката отбеляза, че в страната не се наблюдава съществено увеличение на броя на трансплантациите, като България остава сред държавите с най-ниски нива в Европейския съюз. По тази причина основният метод за лечение на терминалната бъбречна недостатъчност у нас остава диализата.
Сред препоръките за по-добро бъбречно здраве са ограничаването на солта, намаляването на телесното тегло и поддържането на достатъчна физическа активност. От началото на миналата седмица в клиниката се провеждат и безплатни консултации, като до момента са прегледани 70 души.
По отношение на оборудването проф. Борисов посочи, че през 2025 г. с подкрепата на ръководството на болницата и Министерството на здравеопазването са закупени четири нови апарата за хемодиализа, а през 2026 г. се очаква да бъдат доставени още. В началото на годината Медицинският университет е осигурил и нов ултразвуков апарат, който ще подпомага обучението и ще позволява навигация при бъбречна биопсия и катетеризация на централни вени. По думите му клиниката разполага с напълно окомплектован екип от лекари, медицински сестри, техници и санитари, като не се отчита текучество на персонал.
Източник на информацията: БТА.
